Здравей, дядо,
Въпреки че надали си дядо за мен, но така е написано, и аз се обръщам така към теб :))))).
Аз се идентифицирам с това момиче, дъщеричката ти, която е на двадесет и две години.
Аз на двадесет и две години бях в София и следвах, на двадесет и две точно, и точно така на около осемнадесет се бях напила, и бях направила нещо глупаво и срамно по някакви си мои критерии.
Та на двадесет и две години, когато родителите ми пращаха колети в София, понякога в тях имаше бутилка с алкохол, за да се почерпя. Та и на мен, като ми станеше досадно, тъпо, понякога исках да си "почина" от хората, и тогава си пийвах...
Тъпо, остро, весело, тъжно, досадно, ядосано, скучно, натоварено, изморено, изтощено, емоционално, напрегнато, разстроено, всичко това ме водеше към към употребата на някои неща, към които се бях пристрастила вече, и в чиято употреба намирах успокоение, и едно от тези вещества беше алкохола. Понякога аз не бях доволна и добре, не бях щастлива и намирах успокоение и щастие, и "почивка", "междучасие" чрез тези "неща", едно от които, както вече споделих, беше алкохола.
Изобщо не съм обръщала тогава внимание, изобщо и не съм се замисляла, изобщо и не съм подозирала, че ще се стигне до ето този ден днес, в който ще чета тук във форума на алкохолно зависимите и ще има какво да кажа аз и да разкажа от моя си собствен, труден, изстрадал житейски опит.
Младото момиче може да не е като мен, и дай Боже, може и да е като мен, не знам, само споделям, че съм минала през подобни състояния и стигнах до лечебно заведение за лечение на алкохолизъм, и алкохолът ми нанесе големи поражения, и заради това съм отговорна да споделя тук своя опит, и да напиша ясно, че в началото симптомите при болен от алкохолизъм са почти незабележими, защото за разлика от наркотиците, почти всички хора пият, почти навсякъде се пие, социалното пиене е даже нещо като част от общуването между хората, даже част от традициите ни....
Много често проблемът с алкохола се показва "пред хората", когато вече е станало доста късно, особено при жените, проблемът се поставя на светло, разисква се относно тежестта и пораженията от алкохола, оценя се реалното положение и се търси подходящо решение тогава, когато вече почти няма решение.
Не е дребна работа да се търси вино, само защото му е скучно или тъпо на момичето ... това е моето мнение.
Когато на мен ми е тъпо или скучно сега аз ходя на разходка, разглеждам магазини, пия кафе, обаждам се на някой приятел, отивам на кино, отивам на гимнастика, чета поезия, слушам музика, но това е сега, преди търсих опиянение в алкохола, цигарите, лекарствата ....
|