Благодаря за грижата Махараджа!

Засега нямам нужда от помощ. "Справих" се с депресията преди близо 10 години. Без хапове, но е дълга история и доста индивидуална. Защо мисля, че съм се справил? Защото тогава ВСИЧКО ми беше наред, а не ми се живееше, нямах желание за нищо, бях неспособен да се накарам да върша каквото и да било, в работата ме обливаше студена пот при получаването на мейл или позвъняване на телефона, защото се страхувах, че няма да мога да се накарам да свърша това, което ще искат от мен и рано или късно ще ме уволнят. Преди две години бях цяла година без работа - не можех да намеря НИЩО. От две години съм на отвратителна работа с 8 пъти по-ниска заплата от предишните години, но изобщо не се чувствам така, както когато бях в депресия. Да гадно ми е, тъпо ми е, защото има причини да се чувствам така, но няма нищо общо със състоянието ми от преди, и когато имам поводи, пак си се чувствам прекрасно.

Три години след като излязох от депресията получих много силна паническа атака. Накратко, че усещането беше като това, когато някой много силно те стресне. Само дето продължи повече от месец без прекъсване дори за минута, докато започне да ме отпуска. Тогава се наложи да пия хапчета година и малко. Усетих привикване към ривотрила и се уплаших. Хванах се да го отказвам, като намалявам дозата наполовина на всяка седмица. Стигнах до 1/16 от хапчето. Представяш ли си - като зрънце захар. По всички закони на химията на моите 100 кг нямаше как да ми действа, но го пих така две седмици, преди да се реша да го спра окончателно. После месец носих шишенцето с хапчета в джоба си да ми пази страх, но така и не посегнах към него вече 6 години и съм сигурен, че може да умра, но ривотрил няма да близна.

Защо сложих "справих" в кавички най-отгоре? Ами защото справянето с депресия, паника и подобни "отклонения" е като справянето с ампутиран крак - можеш да се научиш да ходиш (ако искаш да го направиш) без да куцаш, можеш дори да се научиш да тичаш и то доста бързо, но никога няма да си същият като преди ампутацията.

Пак благодаря за отзивчивостта!

Интересуват ме "симптомите" и "предизвикателствата" на алкохолизма. От една страна поради любопитната ми натура, но не само. Човек не знае какво може да го сполети. Когато синът ми беше на една годинка го спасих от сигурна смърт само защото в някакъв филм бях гледал, че посинелите устни са признак за проблем със сърцето. Ако тогава го бях сложил да спи, както мислехме, никога нямаше да се събуди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите