|
Направо ме разби!
Не бях очаквал такъв отговор (обема оставям настрана). Но отговорът наистина си го бива.
За да стъпим на равна нога, ще сложа и аз нещо на масата. Аз прекарах тежка депресия. Някои я приравняват към видовете лудост и направо ме смятат за луд. Аз не смятам, че депресията е лудост, но пък от друга страна, тя е психическо отклонение от "нормалното", което пък най-общо народът определя като лудост. Добре де, може и да е лудост, но не ТАКАВА лудоста, или...
Но да се върнем на питането. Защо питам?
Бащата на баща ми беше алкохолик. Кръчмар и алкохолик - разбираемо - с този чашка, с онзи чашка... а може и да не е било заради това.
Баща ми не пиеше. Казваше, че се е отвратил от пияни хора. Изпиваше по една чашка 30 грама ракия когато имахме гости, а ние рядко имахме гости. Ракия вкъщи винагие имало (троянец съм и си правехме), но освен баба ми никой вкъщи не посягаше към шишето (тя също е била кръчмарка, но си пийваше само по една малка чашка на ден).
Майка ми и баща ми мног осе страхувах ад ан еби по наследство и аз д астана алкохолик. Най-мног осе страхувапх аз, защото волятя ми за въздържане от изкушения е изключително слаба. Слава богу, че 50 грама твърд абксохол направо ме разболяват, та не мога да пия. Не пия нито вино, нит обира. Нищо.
И понеже аз не мога да усетя какво толкова му е хубаво на пиенето, та човек да иска непрекъснато да пие, попитах какво ви кара да го правите.
Изобщо не бих искал въпросът ми да прозвучи "Абе вие, що не спрете да пиете?". Явно, че щом искате да спрете, а не спирате има причина и исках да разбера, коя е тази сила, която ви тласка към бутилката.
Че алкохолизмът е болестно състояние съм съгласен, но той според мен не е болсетно състояние от първата или от една чешка (с изключение на екстремните медицински случаи) а до него се достига след дълга употреба. Поне така си мисля.
Чудя се дали има гранична точка, след която човек става алкохолик. Вуйчо ми и вуйна ми пиеха много, но никога не съм ги имал за алкохолици. Бяха много весели хора по душа и от алкохола само ставаха още по-весели, но иначе по нищо друго не можеше да кажеш, че са алкохолици, макар че с годините "дозата" им като че ли растеше и пиеха не само на събиране или хранене, но по всяко време. Вуйна ми винаги имаш една бутилка ракия на масата и я започваше още с готвенето от сутринта.
Синът ми също не пие въобще. Не съм го питал защо точно, но казва, че не му се пие и отказва дори за компания. Виж дъщерята, сега на 22, прояви интерес към алкохола като навърши 18 (поне тогава открито си поиска вино на масата за Коледа). Веднъж така се беше напила, че буквално са я донесли вкъщи (аз разбрах по-късно). След това се пази. Безсмислено е да й забранявам, но поговорихме да си следи състоянието и чашките, защото явно алкохолът не й понася много (беше се напила от една водка).
През лятото бяхме с жената в Троян. Тя се обади да пита къде имаме вино вкъщи (понеже не пием, всички подарени бутилки вино стоят, докато дойдат гости да ги изпият). Решихме, че си е поканила гости. Като се прибрахме, каза че й било тъпо, не можела да спи и като изпиела една чаша вино заспивала без проблем. Мен такова "сънотворно" честно казано ме плаши. Пак говорихме, че човек не бива да си пийва сам под каквито и да е предлози, защото това (според мен) е един от пътищата към алкохолизма.
Та за това попитах. Защото нямам собствени лампички, които да ми показват какво се се случва, а мразя да не съм наясно.
|
Re: Защо пиете? [re: aлkaжa]
