Доскоро ми беше чудно как така не мога да не пия.Това,че не мога,т.е. не трябва да пия го знаех.Дълго умувах и върху твърдението,че алкохолът не ми е проблем-имам предвид,алкохолът в бутилката.Е,след доста дълго време,започвам да вдявам-приемане му е майката.Само че,какво общо има приемането с БОЛКАТА,онази разяждаща болка,която те изтласква отвън...отвъд...встрани...?Аз приемам,че всичко е такова,каквото трябва да бъде и че хората са такива,каквито са,защото не могат да бъдат други.Ама,все пак ми се иска...ИСКА...ИСКАМ!ТАКА,ЧЕ В КРАЙНА СМЕТКА,АЗ КАТО ЧЕ ЛИ ОПИРАМ ДО ТОВА ДА НАМАЛЯ СИЛАТА НА ИСКАНЕТО СИ,Т.Е. МОЯТА ВОЛЯ,КАТО СЕ ДОВЕРЯ И ПРИЕМА НЕГОВАТА!