Тази сутрин ми се завъртя из главата нещо от сорта за кефа от вкуса на алкохола. Как често при разговори със събратя съм чувал как някой пиел, защото му било вкусно. С мезета, табиети, едикаквиси маркови питиета. И изобщо, ама хич, ама въобще, не ставало въпрос да пие, защото нямал избор. Изобщо не пиел на гладно. Изобщо не се сещал за алкохол. Изобщо и въобще можел да спре да пие, когато си поиска. Утре. След Нова година. След Васильовден. След Ивановден. Чакай да мине Трифонзарезан. След Осми март. След Гергьовден. След Великден. Наесен. След Димитровден. След празниците. От Новатагодина. Съвпадения с мене. И аз така можех са спра, стига да поисках. Просто сега не искам. Не че не мога.
Като ми се завъртя в главата връзката между вкус и алкохол и се заредиха верига спомени. Защото помня още времената, когато ако кажеш на някой „Снимай ме с телефона”, ще си докараш комплексна психолого-психиатрична експертиза.
В нашето село имаше един израз: „Пий колкут тий сладку”. Чувал съм го многократно. По мой адрес и по адрес на други хора.
Какви спомени ми се завъртяха покрай този израз.
Имам спомени и съм живял що-годе съзнателно по време, когато пърлехме прасетата на трап с ардъч /хвойна/. Дава много градус. Иначе после ядеш свински бузи с бакембарди. Тогава още имаше истинска зима. Ставаше се истински по-тъмно и малко след като заколехме прасето, и малко преди да почнем съществената работа около него, се пиеше греяна ракия в джезве. После се режеше кръст на гръдната кост на прасето, посипваше се със сол, изрязваше се корема, чистеха се червата, правеше се кървавицата и т.н. Накрая се сядаше вътре на топло, около масата, пиеше се и се разправяха всяка година едни и същи истории. Бях влюбен в това от дете.
В тези времена имаше много сватби и се правеха на площада на центъра, под чардаци от брезент. Под чардаците имаше трибуна за оркестъра. Перпендикулярно на нея се разполагаха три дълги реда маси. А на всеки ред маси се падаха по два реда пейки. Масите се облепваха в бяла амбалажна хартия, която се захващаше с кабъри. Извън чардака вряха поне три казана с курбан.
В селото почти всички сме роднини, тъй че рядко да не съм присъствал на някоя сватба. Селата бяха многолюдни. Тогава булката все още не хвърляше букет или жартиера, а червена ябълка от втория етаж на майкината си къща. Девера носеше червен везан байряк с чимшир на върха, а кръстника го калесваха с ракия.
Помня много пиене. От малък съм сред пиещи хора. Нормално пиещи и ненормално пиещи. Деветдесет и пет процента, от пиещите, които съм виждал, са нормално пиещи. Имам непосредствени наблюдения и спомени. Много събирания, много празненства, много веселби.
На мене лично са ми правили три курбана за здраве, в три поредни години. На 15 август – Богородица. Хвана дикиш след двадесет години, че на тази дата спрях да пия. Обличане от кръстниците. Бал. Новобранска. Ами на брачедите? Чичо ми на около тридесет годишна възраст се хвалеше, че участвал в петстотин курбана. От тогава датират първите му проблеми с панкреаса. По мои наблюдения, той е тежък пияч, но не и алкохолик. Много сборове, по села, градове и паланки. Кръщенета, водосвети, освещавания, чевермета, дУшино /задушено агнешко в казан запечатан с тесто и положено върху лозови пръчки/, прасенца на фурна, коктейли, новигодини, юбилеи, дискотеки,
Пил съм в най-разнообразни компании, на най-разнообразни места, по най-разнообразни поводи, с най-разнообразни човеци. Освен официалните събития, съм минал покрай студентските компании на най-любимият ми брачет /осем години по-голям от мен/, после покрай гимназиалните и студентски компании на брат ми /четири години по-голям от мен/, после покрай моите летни, гимназиални, казармени и студентски компании. Пил съм с хамали, физици, цигани, професори, метъли, адвокати, истински шофьори и т.н.
За казани, производство, тунел-мискет, шира, джибри, преварки, рандеман, градус, лангер и мускатова, няма да навлизам в подробности.
Пил съм маркови питиета, фалшиви питиета, тридесет годишни ракии, естествени вина, всякакви бири, текили, менти, вермути, ромове, коняци, водки и какво ли не.
Много се отнесох и забравих за какво бях седнал да пиша.
Вкусът. Пий колкут тий сладку. Това съм го чувал да го насочват много пъти към мен. Много пъти към хора, които пият като мен. Никога не се насочва към хора, които си пият колкото им е сладко. Деветдесет и пет процента от пиещите. Разбирам ги и ги разбирам, че не ме разбират. Самият аз съм си мечтал да пия колкото мий сладку. Да пия с кеф. Контролирано. Да мога само да се наслаждавам на ефекта – лекота, смелост, вдъхновение, въодушевление, енергия, радост, любов към всички. Този ефект, в който се влюбих, защото ме направи друг човек. Свободен.
След няколко години пиене се опитвах отново и отново да докарам този ефект. След тези няколко чашки, които виждах другите да пият безнаказано. Макар уж да признавах, че алкохолът ми вреди, то не можех изобщо да си представя да живея без този ефект, без алкохола. Опитвах пак, но се провалях.
Какъв ти вкус – безброй пъти съм натиквал алкохолът направо в гърлото си и там съм го затискал все едно с юмрук да слезе надолу в корема. Целият ми организъм се съпротивлява единодушно и се опитва да го изхвърли навънка, но аз упражнявах цялата сила на волята си да го вкарам там и да го задържа. Да стои. Нямал съм воля. Айде де. Само невежите могат да си въобразяват, че съм пил от липса на воля. Пил съм, поради силната си воля. И липсата си на избор.
Липса на избор. Това означава точно каквото го пише – липса на избор. Нямах избор, макар да мислех, че имам избор. Отвращавах се от вкуса, тялото ми не го приемаше и въпреки това не можех да функционирам без алкохол. Парадоксално. Само един алкохолик може да разбере тази дилема – не можех повече да живея с алкохол, но не можех да живея и без алкохол. Какви вкусове, какви пет лева. Досега не съм видял някой алкохолик да вземе да се сети, че сокът от грейпфрут гали небцето и изпълва тялото с витамини, та да почне да се налива до откат. Без да може да спре. Иначе съм виждал маса хора, които пият с кеф. Наслаждават се на алкохола и могат да контролират изпитото количество. Едновременно и двете – наслаждават се и контролират без усилие. Без дори да се замислят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите