Много си права.Обществото е такова.
Баба ми преди да стане дементна и да се залежи,казваше-човек трябва да мисли най-вече за старини,не за младини.
Затова трябва да се жени,за да има кой да му обърше задника,даже и да е разведен като мен,ми викаше тя.
Каква ирония само-сега е на 91,сама,има жива дъщеря(майка ми-нейната сестра почина,както и баща ми) която има две деца момиче и момче,и никой от тях не я погледнал.
Не искаха да я вземат при тях,казаха да си търся жена да я гледа.
Те имали животни,внуци,болни били,нямали стая пригодена....стотици прекрасни извинения.
Та иронията е ,че баба ми която вярваше и говореше това,сега я гледа жена,обслужват я комшии и чужди хора.
И леля ми преди години ми реве и премрънква,олееее що не беше жива майка ти сега да гледа баба ти.
В този същи момент ми идеше да я тресна с нещо тежко и държавно в черепа,да се строполи и пред тъста ми и пред комшиите които също бяха в стаята.
Та живота има извратено чуство за хумор!!!
Понякога и да имаш роднини,то те заслужават ЛИНЧ !!!
И все пак е по-добре да оставиш нещо след себе си,дано това нещо да е достатъчно добродушно и човечно изконно в природата си.
Аз мисля,че добрите хора се раждат такива,лошите и те също.
Ако е добър човек изконно ,по природа колкото и лош да стане,пак ще намери себе си и пътя към доброто.
Понеже злодея обикновенно е двуличен и ухилен(като леля ми и производните и),но когато нещата опрат дотам,да покажат доколко са хора,зверовете в тях оживяват с пълна сила.
Аз не съм от тяхното тесто.
Само калеко ми е човек,който няма думата изобщо в собственната си къща и всички му викат да мълчи и да не се обажда.
Как не взеха нещо от него братовчедите ми,а наследиха цялата злоба и интригантство на леля ми).
Хич не му е лесно на калеко ми,на мухата прави път човека и е много добър,а им козирува ежедневно.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!