|
Ожених се на 19 години,на толкова ми се роди първия син(който сега е на 28),на 22 години се роди и втория ми син(който сега е на 26).Аз започнах да пия когато бях на 14 и за пръв път спрях да пия малко след като се роди големия ми син-(когато бях на 19)...
Сега съм на 48 години и през всичките тия години след деветнадесетата си година когато спрях да пия за първи път за година време,аз не престанах да се опитвам да пия като "нормалните хора" или просто да спра да пия,което така и не успях да постигна.Винаги след поредното ми спиране на алкохола,след това отново се запивах и ставаше винаги от зле-по-зле като въобще не предполагах,че проблема не ми е в пиенето(колкото и странно да изглежда на пръв поглед),а е в моето мислене,моите чувства,моето поведение и въобще в самия мен,а не в бутилката,или където и да е другаде.Като си спомня,аз още от малък се чувствах някак си различен от останалите деца и то без да имах каквото,и да е обяснение за моето състояние,като си смятах,че "когато порасна,като завърша,като си намеря добра работа,като се оженя и......" ще се почувствам по-добре,ще бъда по-смел,по-спокоен,по-уверен,по-....какъвто и да е,но вярвах,че ще стана по-добре когато нещо около мен се промени.Това с времето не стана,аз все повече се затварях в себе си,трябваше ми все повече алкохол за да живея и да правя каквото и да е и накрая вече нито можех да пия,нито да живея без да пия.Относно моите синове мога да споделя това,което съвсем ясно видях при себе си,и с което въобще не се гордея със себе си,нито пък смятам да си посипвам главата с пепел-просто видях как през годините на пиене и не-пиене,аз просто не съм мислел за никой друг,освен за себе си и за своето собствено удоволствие.Видях как не съм обичал никой-дори и децата си,за което също не се обвинявам,тъй като се стараех да давам от себе си колкото мога,но просто съм бил опериран от това толкова важно нещо за всеки за да живее добре-от това да обичам когото и да е,но без да вися на врата му,или той(тя) да виси на моя..
Сега в Анонимни Алкохолици с действие по програмата на АА всеки ден, се научавам да живея със себе си,с хората около мен,да се справям с живота си в трезвеност,но най-вече се уча да обичам себе си и хората около мен-нещо,което съм си мислел,че го правя,и което не е било нищо друго освен чиста проба егоизъм и тотално обсебване от моя страна.Сега се чувам с децата си от време на време,като ги виждам доста рядко и то при положение,че живеят на по-малко от километър от дома ни,и за което въобще не им се сърдя,имайки в предвид как съм се държал с тях през годините,но се моля за тях,за майка им и действайки в АА, се старая аз да бъда добре,като това за мен е най-голямата отплата от моя страна за каквото и да е,което съм им причинил през годините.Радвам се на всеки ден от Живота ми в трезвеност,споделям това с мои събратя от АА и виждам,че всичко през което съм минал и преминавам има смисъл когато го направя.
Бъдете живи,здрави и трезви,мои братя,и сестри-алкохолици и нека Бог ни помага за всичко,което зависи или не зависи от нас.
Бъди себе си.
|
Re: Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при... [re: mina68]
