На път съм да получа ресантиман към колегите си.Или те към мен.Не знам точно.
В тази фирма ,ако не си женен и нямаш деца си живял напразно ,безсмислено ,едва ли не излишен съм на земята.И да съм излишен ,щом Господ ме държи тук ,значи не съм много излишен.Все за нещо ме държи тук.
Вчера се заговорихме с един колега.Не сме се засичали много ,защото сме в различни смени.И той ме попита -със семейството ли си беше на море.Викам му -не съм женен.Леле тоя човек като ококори едни очи.-Я...........верно ли бе?? Викам -да.-А деца поне имаш ли? Викам му -не ,нямам.Ееееегати......,ми ти си дъртанян бе,как си се оставил така.? Започна да ми става досадно,неприятно,какво толкова го бърка сега моя живот.Той като се е оженил и има деца да не е цъфнал и вързал.Почнах да се ядосвам ,ама колегата продължава да рови и да се чуди.И ме пита -ми какъв е смисъла на живота тогава.? Тоя изкара ,че живея напразно.Зачудих се как да го разкарам,или аз да се махна нанякъде.Пишман станах ,че се заговорих с него.Баш това ли сега го вълнува,като това ми е болна тема.Щом се ядосвам ми е болна тема. И не ме е толкова яд за това ,което пита,че не съм женен и нямам деца ,щото наистина много не ми е зор за това, а защото рови и ръчка в личния ми живот без да се познаваме кой знае колко.
И вденах ,че на човека това му е идеала за осмислен живот.Да се ожени и да има деца.Което е прекрасно. Така и е редно.Само ,че за да му дам смислен отговор ,защо на тия години не съм женен трябва да му обясня ,че за мен 25 години идеала ми беше водката.Че много рядко ми е минавала мисълта да създам семейство ,защото още преди да го създам ,щях да го разваля.Как да му обясня ,че докато той се е грижил за жена и деца ,аз денонощно се наливах и основната ми мисъл бе ,как да си осигуря пиене ,как да се справя с махмурлука ,на кой как да се извинявам за простотиите ,които сътворявах.И как да му кажа ,че чак сега се събуждам и сега се уча да живея наново.Сега започвам да се уча на взаимоотношения с хората ,на ценности,на любов .И ,че ,ако бях създал деца ,щяха да са едни нещастници.Не ,че някоя искаше да ми роди деца.Ама и това не ми пукаше .Важното бе да съм замаян. Та Бог знае на кой да дава семейство и на кой не.
Та невъзможно е да му ги кажа тия неща ,защото не искам да му ги казвам ,а и защото няма да ме разбере.Той е с друго мислене.Но пича направо за 5 мин обезсмисли моя живот и ми идеше по едно време да се гръмна ,за да не цапам земята ,или да се метна от деветия етаж.
Видя ,че не съм много словоохотлив и ,че няма много материал за клюки и сменихме темата.
Но аз продължих да си мисля.И мисълта ми протече така.--Вероятно така е трябвало да ми мине живота,да мина през всичко това,за да стигна в АА, да разбера ,че със стария начин на мислене доникъде няма да я докарам.
Да схвана ,че не започна ли да се променям ,мислите ,чувствата ,действията,не започна ли да мисля повече за другите и по-малко за себе си ,аз си оставам същия и пак ще се запия.Та сега мога да видя какво е било преди и какво е сега.За да видя какво е рай ,трябва да съм минал през ада.За нищо не заменям сегашния си живот с предишния.Благодарен съм на АА ,че мога да ги споделя тези неща с вас.

Благодаря ви братя и сестри от АА.