|
Поздравявам Спас за седемте години лудост и устискване. Това наистина е подвиг и силна воля! Спасе, ти си изключителен човек!
Пожелавам ти още много години да полудяваш и да стискаш. Не че искам да го пожелая това, но така излиза. Има един разказ на Хесе за рекордьорът по гладуване.
И все пак за хората като мене - които не са такива изключителни характери като Спас, нито могат да стискат, нито им е кеф да полудяват лекопоколоко. За тези хора и само за тези хора и само с тази цел искам да свидетелствам, че има начин да се живее без алкохол и без стискане.
А Спасе - ти си избери какво да ти пожелая точно. Много цитати ми излизат в мъдрата глава. Единият за източникът на многото проляти сълзи. Важното е
че ти е кеф да стискаш. Кой съм мойто аз да казвам, че не е хубаво да се стиска. На мен лично не ми хареса да стискам или по-скоро - много полудях от стискане. Освен това зъболекарят ми установи, че ми се е изпилил емайла на зъбите и ми препоръча да пия по две ракии на лягане. Да не стискам.
Засега и само за днес не съм пил - без да стискам Пак заговорих основно за себе си.
Е, как да ти пожелая дълги години устискване? Или полудяване?
Ща не ща отново ми се налага да пусна плочата и да напомня, че алкохолизмът е нещо различно от алкохола. Това е болест. Тя остава и се развива в прогресираща, а не в регресираща посока, дори когато алкохолът остава настрана чрез стискане.
Задължен се чувствам да напомня на хора, които както и мойто аз някога, не осъзнавах какво ми има. Да напомня, нещо което е известно на всеки средноинтелигентен човек. Че има разлика между причина и следствие. Че има разлика между цели и средства. Че има разлика между болестта и нейните симптоми. Пише го и на лекарствата - лекуват симптомите. Каквото и да значи. Говоря за тези с парацетамола. Симптомите.
Когато ми светне лампичката на колата, че ми е свършило маслото. Имам два варианта. Първи вариант - взимам чук, тряскам лампата - няма проблеми. Лампата не свети. Лекаполека двигателят затяга. Продължавам да настоявам, че това е правилният начин. Няма лампа - няма проблеми. Демонстрирам на всички как ще им докажа моята правота. Все пак живея заради това да докажа на хората, че аз съм прав. Бутам колата и продължавам да я бутам. Волеви съм. Стискам. Имам сили. Нямам херния. Засега. Всички ми се възхищават и казват, че съм леколуд или съм Барни Ръбъл. Просто Ръбъл. Просто Барни. Но нямам проблеми. Симптомът е отстранен.
Другият вариант е да се доверя на хора, които знаят, че лампата сведи да покаже, че има вътрешни причини. Заболяване на колата. Че то може да се отстрани. Че лампата е само индикатор за проблема. Че изчезването светлината на лампата не премахва проблемът от липсата на смазка.
Смазката на живота. Стискам. Всичко скърца. Ду ит ин майуей. Аз съм Синатра.
Алкохолът е СИМПТОМ.
Диарията не се лекува със устискване или затапване на сфинктера.
Има ефект вероятно за известно време. Със силна воля. Всички странични наблюдатели ще отчитат, че има нещо леко лудо в ококорения ми поглед и присвитата снага. Но ако не бях леко луд, то нямаше да мога да устискам.
Алкохолизмът е заболяване, за което заболяване има открит, доказан, проверен начин за възстановяване на здравето. На здравото мислене и живот.
Радостен, доволен и без стискане. И това не го казвам аз, а го казваме милионите трезви алкохолици, които са видели, признали и приели, че страдат от заболяване, което иска съответно третиране.
Това всичкото звучили необразовано, фанатично, ограничено, крайно, прецакващо, устискващо, смешно?
Какво да ти пожелая, Спасе?
Ще ти благодаря. Искрено и с обич. Искам да ти напомня, че където си ти, там съм бил и аз. В същото положение. Това със стискането съм го пробвал.
А ти дали си пробвал друг начин?
Или няма нужда да го пробваш, защото не ти харесва?
Както аз тридесет години не бях ял ананаси, щото не ми харесваха. Не ми харесвата, но не бях ги опитал. Не ми пречи да не харесвам нещо, което не съм опитал. Аз затуй не го харесвам, защото не съм го опитал. Логично.
Какво да ти пожелая, Спасе? Приятно стискане?
За тебе това може би е готино. Имаш твоят начин, твоето право, твоят живот. Подкрепям правото ти да сам да решаваш какво да правиш, как да живееш и какви мнения да имаш.
Също подкрепям и своите си права в тази насока. Нека никой не се чувства задължен да пробва това, което аз пробвам. Както съм си дал право да не се придържам къв това, което сме изпробвали и двамата и което в момента стискаш.
Ако някой се дразни от мен или това, което казвам - нека има предвид, че това е станало с мен, защото съм опитал начин, който не съм изобретил сам и това не е мое мнение, а общо решение. Тоест - ако някой не е съгласен с мен, то той е несъгласен не с мен. Не убивайте месинджъра и не стреляйте по пианиста
|
лудост и стискане [re: Kpoмид]
