От дете съм си алкохолик.Като бях на три-четири години ,братовчедка ми ,по-голяма от мен ме напи с ракия. Колко бой хапна ,заради това не е истина.Ама аз си се натаралянках доволно. Но не съм алкохолик ,защото братчедката ме напи.Такъв съм ,защото така съм се родил.С алкохола проблеми нямам.Проблемът ми е в главата.
Пия ,защото не мога да обичам.Студен съм като камък. Криви са ми хората,аз съм си крив,нищо не приемам.Нито себе си ,нито околните.Като дете ,като ученик не обичах децата , не исках да общувам ,имах малко приятели,а на всичкото отгоре се мислех за нещо повече от тях.С какъв акъл съм си въобразявал ,че съм нещо повече. Като давам омраза ,получавам омраза. Впоследствие видях ,че така няма да станат нещата и си промених отношението.Започнах да се сприятелявам и да оказвам уважение.Автоматично получих същото.Каквото давам ,това получавам.Да ,ама не ми идва отвътре.Насила работа малко. Насила ,ама имаше ефект.И сега го има.Както се държа с хората ,така и те с мен.Освен ,ако не се появи някой дебил ,дето ни се води ,ни се кара.Но и към него като се отнеса с уважение и той омеква. Требва да е ептен катил да не се разбере.
Но дори и да се бях приобщил малко към хората ,аз пак пиех.И то яко.Чудех се защо пия толкова много.Отговор няма. Щото външно може да съм артист и да се преструвам ,че обичам и уважавам хората ,ама вътрешно си викам -сиктир оттука бе.Същото е и със ситуациите и със света около мен.Държавата ,хората ,блока,квартала ,магазинерката ,колегите ,всичките са врагове.И колкото повече им търсех кусури ,още повече излизаха.Абе все едно нищо хубаво няма никъде.Само във водката има.
Като дойдох в АА нещата се проясниха малко.И да се правя на Ал Пачино , каквато и роля да играя почти винаги бивам разкрит.Значи трябва да претърпя дълбока вътрешна промяна ,да си променя начина на мислене ,на възприемане на света и тогава това ще се отрази веднага и на външното ми поведение.Тогава ще си бъда естествен ,ще бъда аз и няма да има нужда да играя роля.Да се правя на този ,който не съм.Защото това си жива мъка.
Тук в АА ми се предложи Програма ,която да ми оправи грешния начин на мислене и на възприемане на света.Да започна да се възстановявам от тази коварна болест.
И като един истински алкохолик често се замислям -ама дали правя нещата ,както трябва,дали някъде бъркам.После си викам -ама все пак аз не съм анонимен светец ,а анонимен алкохолик.Колкото мога ,толкова.Но пък и не забравям ,че ,колкото дам толкова и ще получа.


Благодаря ви братя и сестри от АА.