Ако човекът е зависим, не желае да се лекува и има опасно поведение, може да опитате да го настаните на задължително лечение по Закона на здравето. Поне ще му дадете шанс да промени нещо. Това става чрез молба до Районна прокуратура по местоживеене. Важно е да опишете подробно с какво застрашава живота и здравето си, или това на околните. Настаняването става трудно, но пък е спасило живота на доста хора. Обикновено съдът постановява 3-месечно задължително лечение, а 3 месеца в терапия все пак увеличават вероятността на трезва глава човекът да започне да мисли по друг начин и да тръгне да променя нещо...
Има една тема, която често ме занимава: какво правим с алкохолиците, които са стигнали до необратими психични и телесни увреди. Би било чудесно всички да имат възможност да посещават АА, психотерапия, рехабилитация и т.н. Но практиката показва друго. Алкохолизмът е прогресивна болест и много хора са в такъв етап, че пълното възстановяване е невъзможно. За такива хора също би трябвало да има място, където да продължат да живеят, макар да са инвалидизирани. Гледах подобно място в Германия: това е нещо като дом, с много ясни и точни правила, грижи за хората и възможност за проста и структурирана работа. Там имаше основно болни с корсакова психоза или след инсулт, повечето частично възстановени и поддържани в прилично състояние. Никой не очаква от тях чудеса, макар и от време на време някой да дава добри резултати и да отива за рехабилитация на друго място... Наистина хората са различни, не всеки би могъл да даде максималния резултат. Преди време се опитвах да обясня на един доста примитивен човек какво е алкохолизъм и как би трябвало да се лекува. Той ме гледа известно време, бърчи чело и накрая заяви: "Ни моя тъ ръзберъ кво ми приказваш..." В този момент се сепнах, защото той наистина нямаше възможност да проумее. Но все пак той също има право на живот и би трябвало някъде да може да се лекува...