Уж все гледам да се държа добре с хората ,да съм внимателен, учтив и се надявам да получа същото отношение ,ама все ще се намери някой да ми затанцува по нервите и да ме вкара в приключение и то умствено.Но така май е редно ,за да се видя какво представлявам ,как реагирам в подобни ситуации ,докъде съм стигнал ,ако въобще съм тръгнал де.
Преди няколко дена един колега ,работи при нас общ работник,а аз работя на едни машини дойде при мен и ми вика-не може ли да редите детайлите така,че да ми е по-удобно да ги товаря.Викам му -може бе.Нямаш проблем.А тоя колега,общака,той просто не изтрезнява.Все е замаян.Не допуска да изтрезнее. А да ме черпиш една бира ,може ли-викам и това може .Дадох му два лева да си купи бира.Отдавна го усетих ,че е попивателна.Като мен.Много ги надушвам. Ама детайлите да ги редите да ми е удобно.Викам -добре бе.Беше ми на акъла да му кажа ,че ще ги редя ,както си искам ,а той не цел ден да ми държи някой израстъци от тялото и да се чуди къде да се крие и да пие бира ,а да бачка.Ама мир да е ,колеги сме ,ще му изпълня желанието ,няма да ме затрудни много.
Вчера ми приключи смяната в 15 часа и тръгнах да се преобличам .И го срещам тоя образ по средата на цеха върви с една лопата.И като ме видя се разгневи ,почервеня и размаха лопатата срещу мен.Аз бързо отстъпих назад ,ама той беше бая къркан и оплете краката ,едвам запази равновесие. Викам си -тоя как размахва тая лопата най-много сам да се обезглави.Досмеша ме малко.И му викам -сега какъв ти е проблема.Втората атака от негова страна беше като ми лъхна.Верно щях да умра.На прокиснало .Така и аз миришех като пиех.-- Ще те утрепа ми вика. Снощи знаеш ли как гадно беха наредени детайлите.Е да ,ама аз снощи не съм бил на работа.Запазих спокойствие и му казах ,че съм първа смяна и си отговарям за мене си. Да си говори с колегата от другата смяна.Насъбраха се още колеги ,щото тоя вдигна гюрултия.Един му вика -бе не виждаш ли, че човека тази седмица е първа смяна бе.Дожаля ми за него.В най-добрия смисъл .И видях себе си.Като пиех правех същите глупости.Сетих се ,че няма смисъл повече да се занимавам с него и си тръгнах.
Подкарах си барутарника и се замислих.Ами останах сравнително спокоен в този случай.Не се разгневих,говорех с него спокойно,въпреки ,че като размаха лопатата ми мина за секунди мисълта да му вкарам един между очите,но само за секунди.Това май не е много по духовната програма.А и ще ме изгонят още на момента и то дисциплинарно.И съкращенията няма да ме хванат ,дето течат в момента.И най-важното -не се впечатлих особено от цялата ситуация. Понеже останах спокоен през цялото време ми влезе мисълта ,че съм се излекувал. След малко забравих за случая.
Излекувал съм се дръжки.В некой друг живот.След няколко часа случая ми се върна в главата с пълна сила. Абе тоя откъде ,накъде ще ми говори на мен така. На мен така не може да ми се говори . И ме обвинява несправедливо.Лелеее ,усетих как се засилвам ,набирам скорост и ще стане страшно.За мен. Засилих се да го псувам наум ,ама се сетих ,че не е много редно по пътя по ,който съм тръгнал да псувам.Те и клетвите не са редни ,ама си викам дано докато готви тоя катил да му падне гръм в тенджерата.И това не помогна.Ако продължавам да мисля в същия дух много е вероятно да се заплющя.Ще изпадна в още по-голям гняв ,после в самосъжаление и запоя ми е в кърпа вързан.
Опитах да се успокоя и се замислих какво ми се казва в АА.Погледнах от малко по-друг ъгъл на нещата. Този колега май и той си е болен.Всеки ден напиня бира скед бира, а на обед вече минава на твърдо питие.М и защо да се меря с него да му търся кусури ,да му се сърдя.Той просто не знае какво прави.И погледнах на него със съчувствие ,като на човек болен като мен.И той няма вина за това ,че е болен.А аз съм тръгнал да го съдя ,да го псувам ,макар и на ум.Затова ,че ми бил засегнал егото.Затова ,че ме обвинил несправедливо.Голяма работа .
А голяма моя грешка ще е да допусна той ,или който и да е било да ми вършее из главата ,дори и за минута. Да не говорим ,че по-рано съм допускал подобни случаи и хора дни и месеци в главата си.И започва някой да ми танцува върху емоциите и да ми управлява живота. И от един такъв случай може да се запия,да не говорим ,ако стане натрупване от подобни отрицателни емоции.
Само от мен зависи какви мисли ще допусна в главата си.И дали от една ситуация ще си заформя цял филм ,или просто ще я маркирам,ще си направя съответните изводи и ще продължа напред.Но всичко това е ден по ден ,само за днес.Позволя ли си лукса да си помисля ,че съм се излекувал ,отпусна ли се ,спра ли да действам ,не се ли поддържам в добра духовна форма запоя е съвсем близо.

Бог да е с вас братя и сестри от АА.