Ти алкохоличка ли си или си просто люркър тука, като мен?
Щото ако си първото, значи не е истина, че непиещите алкохолици не могат да воюват за интересите си.
Arize, не съм просто люкър. Де да бях.
Разбира се че съм алкохолик, и то от тежките. От тъпите, дето нищо и никой не можа да им помогне да спрат да се убиват. Докато не намерих преди осем години Програмата на АА. От тогава се уча с нейна помощ да живея. Да, едно от нещата на които се уча е как да отстоявам интересите си. Но без да воювам. Старая се да не се боря с нищо и никого, защото ми вреди. Уча се как да си отстоявам мястото под Слънцето, което всеки един от нас има, без да подскачам, без да се въоръжавам и без да ми се схваща вратът и да си троша зъбите от стискане. Трудно е, защото съм живяла толкова години по начин, диктуван ми от алкохолизма - гонена от страхове, фобии, виждаща навсякъде, във всичко, във всеки заплаха. За моята сигурност, за моята личност, за моето его.....
Егото има нужда от битки, аз нямам. Аз имам нужда от спокойствие и мир в душата си, защото иначе започвам да умирам. Ако е нужно, за да запазя този мир, отстъпвам. Но пък имам време да помисля, когато правя крачка назад, преди да се засиля.
Преди години, две, три не можех да си помисля дори за такова поведение. Но както казах - уча се. Всичко с времето си.
ВСЕКИ човек има право да си отстоява мястото под Слънцето, има достатъчно място за всички. Не ми е срамно да си го пазя, срамно ми става ако си го пазя по болния начин, но се надявам и това да отшуми постепенно с времето.
Усмихни се, има изход.
|