Одеве,си говорех с моя спонсор и се бях засилил да му разкавам за една случка и докато стигна до същността се оправдах пет пъти,така извъртях и нагласих нещата ,че да му оформя мнението ,че аз съм пич, да остане с впечатление,че аз съм постъпил правилно.Не ,че имаше толкова за какво да се оправдавам, не че случката е кой знае от какво значение,важното тук е ,че се опитвах през цялото време да наглася нещата аз да излезна прав и всичко да бъде в моя полза. Обаче човека ме гепи веднага в крачка. Още преди да му кажа ,каквото исках да му кажа той ми вика-ми кво ми нагласяваш нещата бе,кво се оправдаваш и какво ти пука аз какво ще мисля за теб.Направо разказвай ,каквото имаш да разказваш и не ми оформяй мнението. И хубаво си погледни нещата и си ги напиши защо се оправдаваш и защо се опитваш да нагласяваш мнението на хората така ,че да се изкараш прав.
И ме закова на момента.Отщя ми се да му разкавам ,ама му доразказах де.Но като се замисля винаги съм постъпвал така.
Най-общо казано ,така съм постъпвал винаги ,защото съм алкохолик.А не толкова общо казано, аз от дете не съм приспособен да живея нормално със хората.Защо е така незнам.Ама е така.Все съм искал да постъпвам правилно винаги ,а това е невъзможно.И,когато постъпя неправилно ,следва неодобрение.Ама аз не обичам да не ме одобряват,Искам винаги да бъда одобрен,хвален и хората да си мислят за мен все хубави неща,колко съм съвършен и колко съм готин.Да ,ама не съм.И тук идва разочарованието.После идва и самосъжалението .А самосъжалението и запоя при мен вървят ръка за ръка. За да не стигна до това разочарование и самосъжаление, искам винаги да съм харесван. Демек ,зависим съм от хорското мнение.И това е робството,все да се чудя аз дали съм постъпил правилно и дали не и дали ме одобряват и дали не.Ми ,ако не ми пука какво впечатление ще оставя в околните за мен ,може би живота ще стане по-лек.
Затова в малкото моменти ,когато съм съумявал да сваля маската ,която съм наденал и да се покажа такъв ,какъвто съм в действителност съм се чувствал най-добре.Всичкото друго време егото ме е хванало здраво и ми казва ,че трябва да се покажа колко съм печен ,как съумявам да се справям с всичко ,колко много знам и т.н.....,Но понеже нито съм печен ,нито знам ,нито се справям и бивам разкрит.А ,да бъда разкрит не ми е добра оферта.
Алкохолик съм ,щото не приемам света ,хората,нищо не приемам .Искам да е на мойто и не признавам никакви закони.И като не ги признавам ,не ги и спазвам.Ама е ясно ,че законите не може да не се спазват.Следва наказание.И понеже съм безпомощен срещу законите ,безсилен съм ,най-лесния път е да се напия.Но ,в един момент разбрах ,че не може все да съм пиян ,защото си докарах един куп болести,започнах да полудявам и да мисля за самоубииство.Да не говорим ,че бях доста близо или до затвора ,или до лудницата. Ако бях хвърлил топа щеше да си е направо бонус.
И понеже не можех нито да пия,нито да не пия-не можех да пия ,защото нещата тръгнаха верно на умирачка,или на нещо незнайно какво,не можех да не пия,защото не мога да живея в тази действителност,не я приемам и се скапах съвсем -изход няма.Ни така,ни иначе.
Тогава намерих спасение в АА.Нямаше къде другаде.Тук ми се разясни подробно какво е алкохолизъм и ми се каза сам да преценя дали съм алкохолик ,или не.Направо съм си 100 процентов алкохолик.Веднага го разбрах.
И благодарение на Програмата на АА имам невероятния шанс да живея два живота в един.

Благодаря Ви братя и сестри от АА.

Редактирано от goro.66 на 27.06.12 18:57.