И още нещо,ако сте ТОЛЕРАНТНИ към нея изобщо било то в къщи или когато пие навън,то скоро няма да има прогрес.
По-скоро и обявете тотална ВОЙНА,и недейте да ви се свиват сърцата,че тя реве и се гърчи по пода и се тръшка,всичко това са хитри алкохолишки номера.
Не и се връзвайте толкова лесно.
Ако и покажете ЯСНО И БЕЗКОМПРОМИСНО,че няма да има ПРОШКА и толеранс изобщо да докосва алкохол,то може и да има прогрес.
Само че ще трябва да я опрете в стената,като нацист-евреин,и да няма разминаване.
Ако все пак предпочете бутилката,то тогава няма какво да се направи в повече.
Дайте и ясен избор,ВАС БЛИЗКИТЕ..ИЛИ БУТИЛКАТА.
Обикновенно когато алкохолика е поставен извънредно натясно,както и жена ми ме постави и мен(да е жива и здрав и господ да я благослови),понеже е твърде чуствителен,ако наистина държи на семейството и близките,ще намери много сили в себе си,силите които така или иначе си ги има,и чрез осъзнаването на това че е на път завинаги да бъде отритнат като мръсно коте от всички най-близки,ще погледне на вариантите по -съвсем друг начин.
Лично аз такъв страх и паника,през живота си не бях усещал никога преди.
Дори и в най-гадните си мигове в казармата.
И още усещам нощите на безсъние,страха и ледената пот с която обливах дивана в стаята в която бях изгонен.докато трябваше да си търся квартира и да се изнасям.
Продължи близо 10 дена,спането ми в стаята изолатор,и на 5,6 ден мисля,че прекарах нещо като мини инфаркт.
През ноща когато бях заспал най-накрая след дни на безсъние и кошмари,се събудих загубил дъх и със страшно сърцебиене.
И усетих страхотна болка и схващане на цялата лява страна.
Само си виках дишай,дишай...и това беше повратния момент.
Този последен мой път и запой.
Тогава явно и дойдоха и първите бели косми в косата и брадата...след време забелязах.
И в крайна сметка успях.
Направо си представях постоянно какво ме очаква като раведен,сам и изоставен,без никакво уважение от жена,дете и близки.
Както и срама,огромния срам от самия мен си и от това какво щяха всички да ми шушукат зад гърба.
Но истината е че се видях на 50 процента поне като баща ми,уж не исках да бъда като него,а повтарях повечето негови грешки.
И успях благодарение на разкаянието ми,ревал съм на колене сам посред нощ и съм се молил не една нощ,жена ми да ми прост....понеже вече бях прехвърлил всякакви граници на издънките си.
Бях започнал да ставам за смях на квартала,рано рано с бирите преди работа...
Че то не било трудно чак толкова,и цигарите спрях и алкохола,и ходех в АА доста време,и сега успешно се боря непиейки със проблема,и уверенността ми се върна в по-голяма степен,и нещата отдавна са други.Но ако майка ви се почуства както и аз...то има шанс.
Понеже говоря от опит.!!

По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!