|
Дилемата е направо страшна - хем да се съобразявам с другите, хем да не им давам на тия същите други да ме стъпчат. И то без да се боря с тях. Без да им отмъщавам, без да ги мразя, без да се страхувам от тях и от онова, което ще ми направят или от онова, което си мислят за мен.
Да избягвам отмъщенията и споровете. Добре. Но и:
Трябва да бъдем разумни, тактични, смирени и да се съобразяваме с другите без да бъдем сервилни или раболепни. Като божии създания ние стоим на краката си и не пълзим пред никого.
Гл.6 от Анонимни Алкохолици
Ми ся?
Преди време имах ядове с проектантката на къщата ни. Смятах че ми е взела повече пари, освен това искаше още. Беше ме яд на нея, та знае ли се. Но мълчах. Мълчах си, защото се страхувам от себе си. Страхувам се от онзи мой гняв, който точно за три секунди се качва в мозъка ми и го взривява. И после - иди се оправяй. Като пусна животното, не мога да го прибера после с дни. Около мен - мазало, обидени и наранени хора, направени отново проблеми за решаване. За това и предпочитах да си мълча.
Тогава спонсорката ми каза - Обикновено ние избягваме неприятните разговори, за да не си нарушим душевния мир. Но не си даваме сметка, че той вече е нарушен. Ако едно нещо ме безпокои и не ми дава да спя, значи душевното ми равновесие е отишло по дяволите. Като реша да сложа край на ситуацията, имам избор. Или я приемам или говоря за нея. И то с когото трябва, тоест с човека, на когото съм ядосана. Но и двата случая забравям за нея. Не я оставям да ме контролира.
Тъй. Помислих малко и реших да забравя. Пари се печелят, мирът в душата се дава като Дар, който или приемам или не приемам. Реших че няма да се разправям за миналите плащания, само повече пари няма да й се дават. И забравих. Нека тя да не спи сега ако иска.
Все още ми е трудно да се оправям в конфликтни ситуации. Но поне разбрах че:
1.Хората се отбраняват, когато почувстват, че ги нападам.
2. Хората ме притискат, за да видят дали поддавами до къде. Ако поддам този път, ще натискат и следващия. И по-следващия.
Изводът за мен е, че не трябва да нападам и обиждам хората, с които съм в конфликт, но и не трябва да ги оставя да ме тъпчат. /Понякога се получава това благословено равновесие/
3. Ако едната страна отстъпва, то и другата ще отстъпи. Но важното е да си знам границата, докъде може да налазва външен човек. Да не е прекалено тясна, нито пък да я няма и душата ми да е "разграден двор".
Все още се уча.
И ако някой ми се сърди, че "не го пускам" по-навътре, това е негов проблем. Аз искам да спя спокойно.
Усмихни се, има изход.Редактирано от girasol* на 07.06.12 07:25.
|
Re: Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при... [re: stefko_aa]
