Преди един час ходих да си плащам тока и телефона. Излизам от офиса на оператора и от един съседен вход изскача непознат събрат в явно нетрезво състояние. Около петдесетгодишен. Забързан. Иска да ми каже нещо важно. Спирам се. Той: „Имам бебе на една годинка. Нямам памперси. Дай осемдесет стотинки.“ Отговарям му: „Ако ми беше поискал за спирт, щях да ти дам. Обаче за хляб, памперси, мляко, автобусни билети и спешни трансплантации на костен мозък – не давам.“ Събртатът: „Ела да видиш бебето.“ Бързах, иначе щеше да е забавно да отида да видя бебето.
Както се казва в такива случаи – Алкохолът не прощава. И други реплики има – Не го и срам. Не се спря. Няма воля. Иначе интелигентен човек.
Вчера говоря с една приятелка. Пътувала с влака. Там един неин познат. Млад човек. С някаква любов говори за ракийката, салатката. Ракийката, салатката. Сега като се прибера. Ракийката салатката. Приглася му старец, но не със същото вътрешно чувство на голяма любов. Младежът носкоро се развел. Съпругата му не позволявала да вижда дъщеря си. Бащата на този събрат също бил алкохолик. Самият той говорел за това, че баща му е алкохолик. Приятелката ми възкликва – Каква ненормална работа. Хем знае, че баща му е алкохолик и при все това и той пие!?
Именно. Само, че изобщо и няма представа какво точно представлява алкохолизмът. Знае. Нарича баща си алкохолик, но няма и представа каква е същността, съдържанието, които се крият зад етикета алкохолизъм, алкохолик. Какво точно представляват фактите, елементите, обективната реалност, която наричаме алкохолизъм. Какво е това? Младежът си мисли, че баща му е алкохолик, защото пие. Ако не пие – няма да е алкохолик. Съответно си мисли, че самият той във всеки един момент може да спре да пие и затова няма как да стане алкохолик. Същото съм си го мислел и аз. Освен това, че съм си мислел, че алкохоликът е едно много мизерно същество, със слаба воля, което се напива и което се е родило с мазна куртка. Това същество никога не е било бебе, никога не е било подрастващо човече, не е ходило на училище, не са възлагали надежди на него. Роден си е така. В канавката. В казана. Младежът изобщо и не подозира, че това е заболяване. Че в един момент алкохоликът няма ефективна умствена защита срещу първата чаша. Минава една граница и после няма как да спре. Всеки използва етикетът, но няма представа какво е. Какво представлява това заболяване.
Защо алкохоликът не може да спре да пие след като започне? И всеки един си казва – ама аз мога. Не съм като тях. Не съм такъв. Мога да спра. Мога да пия, мога да не пия. Просто сега не искам да спирам да пия. Алкохолът не ми пречи. Нямам проблеми с алкохола. Просто се отпускам от напрежението. Ако имах пари, нямаше да пия. Ако имах работа, нямаше да пия. Семестриалните такси на дъщеря ми са много високи, затова пия. Едвам отглеждам децата, затова пия. Криза е и животът е труден, затова пия.
Защо алкохоликът винаги започва, въпреки че си мисли, че няма да почне? Всеки един си мисли, че е различен. Вече край!!! И никой не предполага, че не е далеч моментът, когато с изпилени зъби и изскочили от зор пломби, го чака ново начало.
Защо алкохоликът винаги е раздразнен, изтерзан, нервен, изморен, недоволен, депресиран, когато не пие? Ефектът, който настъпва след няколко чашки. Тези, които нормалните поемат безнаказано. Животът ми с алкохолът ми изглежда единственият възможен. Все се надявам, че някой ден ще успея да контролирам пиенето и да се наслаждавам. Този път ще успея. Тази илюзия се преследва чак до вратите на лудостта или смъртта. Аз не съм като тях.
След толкова защо, ако изобщо има значение защо. След толкова защо - как? Как се заживява на свобода от алкохола, от алкохолизма, от изтормозения и неуправляем живот? Най-добре ще отговоря като споделя за нещо, което ми се случи също днес. Срещнах по-рано един психолог, с който се познаваме. Той работи с алкохорлици и съдейства доста стабилно на АА. Този психолог беше във възторг как един негов пациент се възстановил до неузнаваемост, след като започнал да ходи на сбирки на АА и последвал препоръките там. Психологът каза - "Този човек го бяхме отписали. Това е чудо. Разказах на всички. Много се радвам."
|