|
Здравей и от мен.
И аз от близо две години и половина не пия,след епичните ми битки,да спра цифгари и алкохол едно след друго.
Тъкмо бях наел вече с дните на непушач и в момента в който скришом не издфържах на изкушението и си купувах една две бири,така на следващия взимах 3,4 бири и само след няколко дни изведнъж бирите ставаха шестица от по 500мл и то сутрин рано в девет се редях и умирах вътрешно от срам ,че хората си купуваха закуски ,мляко и кафе,а аз се зареждах с бирите.
И на този 4,5 ден на непушач пропушвах отново.
И така я карах на спиране и почване и на едното и другото.
Докато нещата не тръгнаха да излизат изцяло извън контрол и накрая просто стигнах до очевадната истина-че едното и другото вървят при мен ръка за ръка.
Цигарите и алкохола бяха взаимозависими.
И пробвах нови методи.
Като за начало наблегнах сериозно на трезвенността.
Минаха няколко месеца,първите ми най-тежки месеци на узряване и работа в АА и сам по-късно,докато дойде момента в който просто един ден смачках останалите 6,7 цигари лъки страйк и ги хвърлих в кофата.
С нагласата че с една цигара или две на ден си си пущач,не си непушач.
Както и най-накрая узрях истински за реалността че и едната цигара ,както и едната бира или едното уиски ме връща за отрицателно време в количествата за съжаление.
Понеже съм болен,и болестта е алкохолизъм.
Затова и ако не си поставям вътрешни спирачки,всяко едно невинно нещо се превръща с времето в зависимост.
Било то и една лотария напоследък.
Винаги съм бил крайно остро настроен към залагания и томболи и лотарии,а ето че напоследък ме обхвана друга мания,да си вземам едва ли не дневния билет за късмета да ударя до милион крони.
Наистина лошо тръгнах с едно невинно билетче което беше печелившо.
Макар и че само ударих за две нови билетчета.
СЛед ден ,два ударих отново,после взех че ударих два пъти поредно по 100 крони два последователни дни и изведнъж се озовах отново в манията да купувам и слуша на нещо.
Виках си,то не е като да си роб на бутилката....но истината е че нашата природа е наркоманска,и зависимостите се изместват.
Толкова ме е било страх наистина в моментите на самота да не пропия.
Незнаех какво да правя когато бях вече наел сериозно да бъда сух,че сутрините когато си купувах бири се заех да тренирам,да тичам или вдигам гири и да правя коремни преси.
Както и да си изградя нови ценностни приоритети,и се хващах за всякакви сламки в началото,оглеждане на магазини,ей така обиколка на шопинг центъра където работя,преди работа да си отвличам мозъка от алкохолния глад който си признавам чуствах месеци наред след като спрях и цигарите и алкохола.
Като ли се чуствах че незнам какво да си правя ръцете,нали все преди това бяха заети или с цигарата или с бирата.
Беше ме страх да оставам сам в къщи ако детето и жената мръднеха за някой час по магазини или на гости при тъщата или някой познати.
Дойде сериозното изпитание,когато жена ми която 100 пр искаше да прати детето при тъщата да спи,понеже тя отиваше на фирменно парти с преспиване ,понеже партито беше в друг съседен град на час път с кола.
Та това бяха (моите моменти на свобода) които преди жадувах и очаквах.
Казах и.както прецениш.но не искам да говоря много това и онова,знай че няма да докосна алкохол,както и не го правех с месеци преди това.
Алкохолик и ДОВЕРИЕ В НЕГО??
Но това беше и моето време на изкупление и реванш.
Трябваше най-после да докажа на себе си,че не съм плужек който винаги се дъни в най-важните моменти.
Вдишах дълбоко въздух и и казах на жена ми-ВЯРВАЙ В МЕН,това искам да си върна уважението ти и себеуважението си.
Понеже беше на косъм да се откаже от партито,но с големи притеснения и тежки мисли тръгна.
Обадих и се поне 5 пъти да я уверя че всичко е ок.
НЕ БЕШЕ ТОЛКОВА ТРУДНО ДА УДЪРЖА НА ДУМАТА СИ.
Понеже ние алкохолиците си постиламе така,че ставаме за смях и съжаление и присмех със нашите вечни клетви и обещания,които така или иначе почти не изпълняваме.
Научих се че мога да си държа на думата ,да не се напивам и да не близвам въобше дори и когато оставах сам със себе си.
Последва и опитите да си удържам на думата и за другите неща,да се науча да посрещам трудностите,без задължително да съм се напил когато нещата се закучваха.
А то беше прекалено често.
При всяка по-голяма трудност,все търсеха отдушника на алкохола.
Бях се зомбирал с мисли ибрътвежи сам на себе си по улиците,че на никой не пука за мен,че света е гаден,че шефовете ми са като хитлерсти,че норвежците са гадни,че и бг емигрантите не стават,че нито в Норвегия съм си на мястото,нито пък и в Бг някога ще може да се живее нормално.....мисли 1001 и все гадни и такива,че честно да си призная в най-тежките ми моменти когато всичко се разпадаше около мен,ми минаваха мисли показно да се самоубия или пък в тъпата ми глава се въртяха мисли да се покача на висока сграда и да моля света и жена ми за прошка,като че ли това твърде драстично решение ми се струваше че жена ми щеше да ме съжали и да реши все пак да не се развеждаме.
И докато си ги мислех тези неща се изнервях и отивах и се напивах по обяд по шопинг центровете по тоалетните,понеже ме беше срам да си отворя поредната бира преди работа сутрин,понеже доста хора ме познават покрай ресторанта,и какво ли щеше да е някой клиент да ме съзре по път за към нашето заведение,че отрано съм се подкарал.
Работех и живех на ръба,с дъвки и обизмирисители и води за уста..
И си мислех че хората пасят трева и никой нишо не разбира и усеща.
Докато не дойдоха предупрежденията за изгонване.
Незнам БОГ ме спаси да не ме изхвърлят като мръсно коте на улицата,Бог ме спаси и от равод..ако се бяха случили тези неща,щях сигурно да откача и кой знае какви щях да ги надробя,та да влезна на някой вестник на 1 страница.
Но разбрах най-важното,че НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА НЯМА,просто трябва първо да се пречупиш и узрееш в себе си.
Вярвай и ти в себе си,и не вярвай че мъжа ти като те тъпче с успокоителни,си вече здрава.
Няма лечение на болестта АЛКОХОЛИЗЪМ.
Има само работене всеки ден,час и минута по проблема.
Както и НЕПИЕНЕ!
И избягване на първата чаша.
Живота ми се върна в релси.
В работата нещата потръгнаха,взех да пооборудвам с техники и неща в къщи.
Всеки момент чакам заем и от банката за кола да вземем(като още една твърде сигурна причина и довод да знам че алкохола е тема ТАБУ за мен),искаме да поосвежим и апартамента.
Незнам но откакто спрях да пия в най-скъпата държава в света Норвегия,вече имам и пари,пък и откакто и не пуша още повече
Понеже тук цигарите и алкохола са ЛУКС направо.
И вече мога да мисля по-конструктивно за тремонти,кола и обновяване на жилището.
А и самодоверието и зеления светофар че ще светне и на моята улица,вече е факт.
Той зеления сфетофар винаги е бил в мен,само където аз бях като луд в манията си и ми правеше кеф да пресичам само и единственно на червено.
Пожелавам ти и на теб и на всички братя и сестри по съдба да светне вашия вътрешен зелен сфетовар и на вашите улици.
И остане сухи още един ден.
Обичам ви!
По-добре няколко приятели,отколкото хиляди ласкатели.
Или по-добре сам ,отколкото с боклуци!
|
Re: След 2 г. без алкохол - изведнъж зверско желание [re: memi2011]
