Здравей Rimon,

и аз съм така, правя хиляди комбинации за да си осъщяствя идеята, плод на своеволието ми и това винаги ме е водило до финансова и морална разруха. И после си намирам публика, за да си споделям колко съм била изобретателна и находчива. И така съм правила винаги и не съм виждала колко енергия да си погаля това, че ей аз мога и невъзможното, а колко хора съм настъпвала и колко хора са си мислили тая лудата не забелязвах. Сега като ми се случи такова нещо като твоято си прилагам волята за обратното, волята за да упражня натиск върху себе си да не го правя, защото това е своеволието ми, не е реално.
А колко нереално живея, подхранвано от нечестността ми виждам всеки ден. Пиша един смс на приятел. Той не ми отговаря и аз си мисля че е технически неполучен смс а. И да ми тговори пак същото ще си мисля, каквото аз съм си навряла в главата за нашите отношения. Няма значение реалността. Нечестността ми подхранва една илюзия и е много опасно.
Така съм била винаги с мъжете. Харесва ме, нехаресва ме, аз съм си решила че ме харесва и се лъжа с всяко едно действие, че съм неповторима. Колко се отдалечавам от реалността с тая нечестност виждам сега, когато искам да се възстановя. И се получава, отдалечавам се от идеята си и виждам реалността. Но болестта е много страшна, а се подхранва от ей такива случки като твоята и като моята.