Имам силна фобия към земетресения. Бях сама и изпитах ужас, какъвто не съм изпитвала от десетилетия. Ако този катаклизъм се беше случил преди 5 години, щях да съм на черешата още половин час след първия трус. Повтарях молитвата десетки пъти, свързах се с приятели от АА във фейса и скайпа, въпреки паниката успях да анализирам хвърления поглед към една бутилка в хладилника.
Аз, алкохоличката, имах тази нощ прекрасен повод да се срина в блатото отново. И да намеря брилянтния безусловен отговор на въпроса защо пия.
Затова за мен е много по-важно да кажа защо не пих тази нощ.
Защото в АА научих, че не аз упрвлявам и контролирам нито живота нито смъртта. Защото отдавна съм предала на Когото трябва да решава какво да прави с мен.
Защото поне петима братя и сестри ми припомниха всичко научено докато треперех и ме успокоиха.
Защото в един чат за алкохолици срещнах брат, не пиещ от 12 часа и там, в Сибир, неговото "земетресение" беше много по-страшно от моето. Защото в стремежа си да му помогна, забравих че ме е страх до смърт.
Благодарна съм на Бог за това изпитание, благодарна съм че съм трезва днес, благодаря на всички, които ме подкрепиха тази нощ.