ПОСЛЕДЕН от "последните" - или до рождения ми ден в края на май ще спре окончателно, или да си тръгне от живота ми. "Това е предизвикателство", каза. Знам, че може, до него съм, ще направя каквото още трябва, заедно излизаме от обстановката, в която е свикнал да консумира, в която всяко място е свързано в съзнанието му с употреба и в която се съхранява алкохол - най-важното обаче ще го стори сам...

В началото бях само против твърдия алкохол, защото съм виждала как се съсипва човек с него (всъщност аз съм със семеен фактор, но непристрастена - знам от какво да ме е страх); първият "последен" шанс беше през ноември след една чудовищна лъжа след седмица-две водка (по илюзията "вече мога да пия 1-2 и да спра"); преди това я беше спрял, с по някой инцидентен пробив през месец... Не го усетих, вярвах на историите за малко вино, малко бира и бях щастлива, но не задълго). Не обича да ме заблуждава дълго, призна си, а аз заявих, че не искам да живея в лъжа и тогава я спря; месец по-късно сам спря и червеното вино.

Продължи на високи нива бира докато не му откриха (за щастие, след бирен ден, което ги повишава) високи нива на чернодробните ензими. Тогава се уплаши и почна диазепама - до първото безпричинно спиране 2 седмици по-късно (не съвсем безпричинно - реши, че е щастлив след един хубав приход и спря всички хапчета наведнъж... а един ден и кратък период не премахват нещо, трупано с години...). Три дни по-късно имаше емоционални изблици и алкохол, цяла седмица трудни за понасяне странности, безумни идеи, мятане към смисъл в депресията, неразположения... Започна пак невролептиците (типичен коктейл, няма да давам подробности) и ниски нива бира; после пак 3 дни абстиненция и детокс и седмица въздържание до поредната илюзия "къф пич бях навремето, когато пиех по 1-2 бири на ден и нищо ми нямаше" и опит за умерено пиене... Пак със спиране на хапчетата, обаче - и нови трудно поносими свръхемоции, търсене на причини в минал професионален конфликт (за който знаех бегли подробности), търсене на изповед и прошка (последното бе избегнато от отсрещната страна, но вече знае, че е направил нужното от негова страна - останалото е от Господ). До "празнуването" на поредния успех в петък вечер с неизвестно количество бира, сблъсък, кратко безсъзнание и безпаметност... Срам и последен шанс... Този път се е уплашил, дано да е истински. Пак го съветвам за психотерапевт, който да достигне до онези кътчета, където близките не можахме... Понякога натяквах и дуднех упорито, може би грешах, но беше инат... Някои неща ги разбра и оцени хора и ситуации... Че няма пропилени години, а придобит опит, уроци научени по трудния начин... Понякога отказът да приеме дадено обяснение (което не само на мен се струва логично) може би е опит за самосъхранение... Дано не съм била строга и агресивна в това. Правих, каквото считах за редно. Останалото е в неговите ръце...

Редактирано от shewerewolf на 02.04.12 14:11.