"Всеки човек прилича на актьор, който иска да изнесе целия спектакъл - опитва се да аранжира осветлението, балета, постановката и другите актьори както на него му харесва. Само ако можеше да наложи собствените си виждания, само ако хората постъпваха както той иска, представлението би било прекрасно. Всички, включително и самият той, биха били доволни. Животът би бил чудесен. В опитите си да наложи своите виждания нашият актьор понякога е много изобретателен. Той може да бъде мил, внимателен, търпелив, щедър; дори скромен и самопожертвователен. От

друга страна, той може да бъде дребнав, егоистичен, себелюбив и нечестен. Но както повечето човешки същества, той най-вероятно притежава различни черти.

Какво се случва обикновено? Представлението не излиза много добре. Той започва да си мисли, че животът не е справедлив към него. Решава да се старае повече. При следващия случаи той става още по-взискателен или по-снизходителен, в зависимост от ситуацията. И все пак пиесата не му подхожда. Признавайки, че може би до известна степен греши, същевременно той е сигурен, че по-виновни са другите. Той се ядосва, възмущава, самосъжалява. В какво се състои главният му проблем? Той не е ли всъщност користен, дори когато се опитва да бъде мил? Не е ли жертва на заблудата, че може да бъде доволен и щастлив на този свят, само ако преуспее в живота? Нима не е очивидно за всички останали актьори, че това са нещата, които той желае? Нима неговите постъпки не подтикват всеки от тях да си отмъщава и да заграби от представлението всичко, което му се удаде? Дори в най-добрите си мигове не е ли той човек, който всява по-скоро смут, отколкото хармония? "

Гл.5 от Голямата книга-"Как действа програмата"

...........................................................
От малък си бях смотан и затворен,стараех се да играя с другите деца,правех разни щуротии,опитвах се да се харесам на кого ли не,но почти никога не се получаваше,което не ми пречеше да се старая повече да угаждам(когато не можех да се наложа)или да се налагам(когато усещах,че нещата минават).Това се превърна в начин на живот за мен през годините,но за да поддържам тази постоянно променяща се роля,имах нужда от допинг-алкохол,а после от хапове-променящи съзнанието.Ако пиех работата биваше горе-долу като се изключи това,че винаги се напивах,но когато бях трезвен нещата не се получаваха и затова не можех да живея без дрога или алкохол.След като пиенето ми се влошаваше от ден на ден и след като лудостта на алкохолизма прогресираше с годините на пиене и не пиене,останах сам с болестта си,без толкова нужната ми публика и вече нито имаше пред кого,нито пък и исках да играя каквато и да е роля.Играех си това,което най-ми подхождаше,и което си бе истина едно към едно-пиещ и умирающ алкохолик,който вече не иска да прави нищо и да вижда никой,освен бутилката си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите