Аз съм алкохоличка.Лутах се сама из живота цели четирдесет години.Болеста алкохолизъм е била винаги с мен.Чувствах го от малка.Все бях недоволна и изпълнена със страхове и напрежение.Чувствах нещо нередно в мен.С годините то растеше.Явно болеста е прогресирала.И в един момент започнах да употребявам алкохол.Тогава почувствах облекчение.Ставах по-смела,приобщавах се към хората,не мислех толкова трескаво за милион неща как ще станат,дали ще станат,защо така е станало и защо този и онзи постъпват така с мен.Продължих да пия и алкохола ми помагаше да не чувствам и мисля.Пих доста години-20.Но в последните нещата започнаха да стават непоносими.Проблемите ми се натрупваха,а пиенето все по не ми помагаше да ги забравя.Вече не можех да си представя живота без да пия всеки ден и дори всяка нощ.Всичко се рушеше-децата не слушаха,съпругът си намери друга,майка ми нещастна,започнах да губя работата си и следващата ,и следващата..Страховете се увеличаваха и ставаха огромни .В един момент вече не можех и да пия,ставаше ми вместо по-добре,по-зле.А неможех и да не пия.Бях на крачка от смъртта,чувствах го,или от лудоста.Тогава дойде денят на моето прераждане.Просто престанах да се боря.Потърсих помощ.Не се бях сетила за това.Не се бях сетила,че има изход.Не го допусках.Защото наистина за мен нямаше,според моето мислене тогава.Но ,когато потърсих помощ ,се оказа,че всеки,който помолих ми подаде ръка.Само трябваше да се доверя.Първо дъщеря ми ми помогна.Преодолях срамът и гордоста да й кажа,че аз не мога повече да се справям с живота.Тя и синът ми ме заведоха при психотерапевт,той ме насочи към нарколог,нарколога ми препоръча клиника за алкохолици.Там разбрах за Анонимни Алкохолици.Като излязох от клиниката започнах да посещавам сбирките.До днес го правя.Минаха повече от 10 години от тогава.Днес съм щастлива,независимо,че нося в себе си старите си недостатъци от моята болест и често ме навестява изкушението да живея по стария начин.Да се обиждам,да се гневя,да обвинявам някой за своите неуспехи,да се страхувам..Защото това беше живота ми преди.И затова ми е било нужно това опиянение,да избягам от мислите си.Сега се уча да живея по друг начин.Но сама нямаше да успея.Когато ми е трудно,се обаждам на някой приятел от Анонимни Алкохолици.Благодаря на Бог ,че ме доведе в Анонимни Алкохолици.От мен се искаше само да потърся помощ и да имам желание да я приема.И все от някъде трябваше да се започне.Но се срамувах да потърся помощ.Не знаех,че алкохолизма е болест и че аз не съм виновна или морално пропаднала.Днес се радвам на трезвоста си.Започнаха да ми се случват прекрасни неща,да ми се разрешават преди неразрешими проблеми..Желанието ми днес е да мога да помогна с нещо на някой брат или сестра,които все още страдат от тази болест и не вярват ,че има изход.Бих искала да споделя своя опит и да вдъхна надежда,дори и вяра поне на един алкохолик,който все още се чувства сам и объркан,както някога аз.Сега съм благодарна и щастлива,че имам толкова приятели,в различни градове и страни,с които вървим по един път и сме заедно ,независимо от разстоянието.Който и да си и имаш проблем с алкохола,повярвай ми,и ти можеш да се пиробщиш към нас.И както на мен ми беше подадена приятелска ръка,така и на теб ще ти бъде подадена .Ако някой иска да ми пише,ще споделя това,което е помогнало на мен.Ето електронния ми адрес:petu6on@abv.bg