|
|
| Тема |
 Re: болестта алкохолизъм [re: aлkaжa] |
|
| Автор |
petrus (непознат
) |
|
| Публикувано | 23.03.12 13:45 |
|
|
|
Аз вече наближава една година откакто не пия. И болестта си я нося със себе си. Но разликата е че не се самоубивам като преди. Отново ме връхлита недоволство, но знам къде да търся причината за него. Не където преди. В другите. Защото като намеря че грешката е в другите или така е справедливо това въобще не ми върши работа. Дори да съм светец. Напивам се и се самоубивам. Това дали ще съм на почивка на кай хубавото място на земята също не ме избавя от алкохолизма и, както си писал и за новата кола за изписването на нашия събрат. На почивка съм си същата и едни обстоятелства лъскави около мен не ме лекуват. Не ме лекува и смяната на партньор, къща, град държава. Виж пола не съм си сменяла, това може да освобождава от алкохолизъм. Но да не се шегувам. Аз съм алкохолик и не мога да си позволя да търся вината в другите. Много е странно как един егоизъм може до такава степен да ме прави нещастна и как мисълта за другите освобождава и те кара да се чувстваш добре.Това не е теория е наистина преживяно от мен в рамките на една година. Ако не бях спряла да пия вчера мъжа ми ми каза, че е щял да ме напусне. Но проявявал търпение, незнаел защо. Аз даже не съм го забелязала, че е имал такива намерения. Всичко е било криво огледало от нещата и хората около мен. И сега не мога да не живея така както е предписано за алкохолиците. Всеки ден си мисля за болестта си. Иначе ме грози опасност както казва един лекар, който ми стана любим, защото обичал алкохолиците, от човешката му натура, да не се придържам към предписанията на определена болест. Тогава винаги идва момент на връщане на болестта. Както при сърдечно болните или болните от туберкулоза. Малко да се почувстват добре и не си пият млякото или не си вземат хапчето.Тази история ми напомни къде мога да бъда и аз и къде съм сега. Благодаря.
| |
| |
| 
|
|
