|
То нали си знаем, че няма лек.Просто трябва да го приемеш и да се опиташ да живееш без да посягаш към първата чаша.
...............................................................
Нали. Една от любимите ми думички. Нали слонът има криле. Нали тракторът е вид краставица. Нали компютърът е от животински произход. Нали.
ЛЕК ИМА. Има и . Натиснете върху синичките буквички. Суперлинк.
Нелекуваният алкохолизм е нелекуван алкохолизъм и когато не се употребява алкохол. Може да не се пие алкохол и десет години - нелекуваният алкохолизъм си остава нелекуван алкохолизъм. Даже не остава, а си расте от само себе си. Както го е казал и другарят Башов.
Ето едно много точно и синтезирано описание на симптоматиката на нелекуваният /сух/ алкохолизъм: "Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора..."
На който му звучи познато това състояние - ще разбере за какво става въпрос. Това е нелекуван алкохолизъм, който си се развива и на сухо.
По въпросът за стоенето далеч от първата чаша - да, налага се да стоя далеч от първата чаша. Но не това лекува алкохолизмът ми. Нито алкохолът и алкохолизмът са синоними. Алкохолът се намира в бутилки, а алкохолизмът се намира в главата ми.
Аз не съм алкохолик, защото пия, а пия, защото съм алкохолик. Много информативно изречение. Като тревата на Башо. Стига да се разгледа непредубедено.
Спирам алкохолът и се оказва, че положението от ден на ден става все по- изнервено, изкривено, безнадеждно, депресирано, изморено, неспокойно, проблемно и т.н. Което си мисля, че се дължи на слънчевата система, зависимостта ми към фъстъци, влажността на въздуха или комунизма. Списъкът може да бъде продължен до безкрайност. Не схващам, че се дължи на алкохолизмът ми, защото си мисля, че със спирането на алкохола съм си решил проблема с алкохолизма. Но ако допусна, че алкохол и алкохолизъм не са едно и също, то тогава съвсем логично може да се допусне, че само със спирането на алкохола, няма да си разреша алкохолизма.
Заболявам от дизинтерия. Отивам на лекаря. Осран съм. Той казва - дизинтерия. Предписва ми лекарства. Аз си отивам у дома. Не следвам лечението. Пак съм омацан. Мирише. Джвакат ми дори кубинките. Отивам при лекаря отново. Казвам му - дай някакъв парфюм. Дай някакви гумени гащи, че май проявявам зависимост към тоалетната хартия. Почвам да я използвам доста често. Той ми отвръща - абе човек, това няма да спре, докато не се захванеш с лечение на болестта. Ама каква болест, бе докторе. То просто са ми по-редки екскрементите. Ще си наложа воля и ще ги спра. Или ще си сложа тапа. Обаче най-добре да си пригодя един варел да си го слагам около кръста.
Абе изобщо глупости пиша, но положението е наистина абсурдно.
Срещам тази сутрин един събрат, с който се познаваме от около четири години. Последните два пъти го срещах да проси пиян. Не можа да се сети за мене веднага. То нямаше как да ме познае в това състояние. Та го срещам тази сутрин. Сух. Разменихме по някоя приказка. Подхвърлям - ела на сбирка да се видим бе. Той - ааа, сега не съм готов, дръндръндрън, работа, дръндръндрън, изморен, не ми идва отвътре още, засега, ти знаеш, нали.
Мойто аз - не знам какво знам и за какво говориш, обаче това е алкохолизъм. Той иска лечение. Може би имаш основателна причина да не лекуваш болестта си. Прекалено си зает. Или имаш други грижи. Но това е абсурдно, защото ако в момента ти се спука апандисита или апанцедита, не му знам как се вика. Апендикса. То ще се юрнеш към болницата и изобщо няма да ми разправяш, че в момента имаш ангажименти. Звучи парадоксално да ми кажеш, че трябва да гледаш някой филм, да ходиш на работа или да купуваш на детето си ролкови кънки. Ще търчиш незабавно да си спасяваш живота. Алкохолизмът обаче защо изобщо не го отчиташ?
Той - ама не съм готов, ама това, ама онова.
Мойто аз - ясно бе. Алкохолик съм и съм ги измислил повечето оправдания, които сега не знам пред кого се оправдаваш и защо се оправдаваш. Болен си, умираш, обаче имаш основателна причина да не се лекуваш. Не ми е ясно каква е основателната причина някой да се гърчи. Всъщност има една - тя е невежество. Това е основателната причина. Невежество, подкрепено от предубеждения. Предварителна убеденост в нещо си там. Тя върви с думичката - Нали. Нали еди какво си е еди какво си? Невежество и предубеденост.
Последните четири години аз съм трезв, а ти просиш по улиците. И сега си зает. Ясно ми е, че не вдяваш. Пиян си. То сухи и начетени не могат да разберат разликата между алкохол и алкохолизъм. Разликата между възстановяване и нелекуван алкохолизъм. Та ти ли.
|
лек има [re: finntroll73]
