Мила Рени

аз бях така. Само алкохола ми даваше увереност и спокойтвие. Но много бързо започна да ми и пречи. Напивах се и бях в еуфория а наоколо имах недоволни физиономии. Мислех че без алкохол няма да мога да бъда забавна в компания, че всичко ще ме дразни. Но не можех и да пия, след като пиех една чаша не можех да спра. И така ставаха бутилка, две, три. Стигах до бели петна и до обиди в семейството си. На сутринта се заклевах,че повече няма да пия. Но само до вечерта издържах. Много коварна болест е алкохолизма. Дава ти фалшиво усещане за свобода, а си в лапите му а те въри както си иска. Не можех без него.
Сега и аз се учудвам, че не пия и съм добре, за мен това е чудо. Но трябваше да се призная за победена от алкохола, че не мога да продължа живота си така. Защото изхода от тази болест е фатален , смърт или лудница, ако алкохолика не спре да пие. Спирането при мен беше трудно, имах две седмици абстиненция. Помогна ми да пиша много във форума.
Пиши и ти, тук всеки от нас се радва, когато някой споделя и споделящия помага и на нас да останем трезви. Това е истината. Държим се един за друг и така успяваме да не пием.
Пожелавам ти наистина от сърце да намериш пътя. Ние сме тук и те подкрепяме. Пиши, това помага.