Искам да споделя и аз това,което мисля и чувствам-простичко-дано да помогна на някой.По рано аз бях изключително много обсебена от това какво става с мен,какво нямам,защо го нямам...И сега ми се случва много често.Да,но има разлика-а тя е в това,че все повече започвам да опознавам болестта си и все по-малко изпитвам необходимост непрекъснато да се питам ,,защо,,.Има един разказ в голямата книга,който един мой събрат ми беше припомнил:,,Защото съм алкохолик,,.От две години съм в АА,но спонсорът ми припомни колко дълго преди това съм идвала и съм си тръгвала-тези моменти ми се губеха.В началото беше еуфоричното настроение-ето-няма алкохол,няма проблем!Какъв е тогава проблема-давай да живея!И си заживях по старому.И пак паднах-на третия и на шестия месец,защото най големия ми проблем се оказа отричането,че всъщност имам такъв.Не исках да съм различна!Което значеше,че постоянно протестирах срещу болестта си и смятах,че аз мога да управлявам живота си както аз си знам-което ме обрече на безкрайните мъки на депресията и отново ме изправи пред дилемата-какво всъщност искам да правя оттук нататък.Тогава точно се предадох.Тогава разбрах,че не мога сама.Отидох буквално тичайки при сегашния си спонсор с молба за помощ.Исках да живея!Не исках да умра-не и по мизерния начин,по който няколко пъти почти умирах-не,не физическия-душевния.Защото няма нищо по страшно от това да усещаш как искаш да те няма.И понеже ние алкохолиците много лесно забравяме,и понеже тази сутрин пак се чувствах недоволна,и понеже пак исках ,, да си живея живота,,,че тази програма нещо не действа достатъчно бързо исках да пиша за благодарността!За това,че нейната липса винаги ми е пречила да живея.От дете никога не можех да видя това,което всъщност имам-сега-в тази минута!Живеех със спомен за минали обиди и с амбициите да бъда на всяка цена одобрена-от всички-в бъдеще.Липсата на себеприемане ме отчужди от всички.Чувствах се предадена и вечно самотна,въпреки,че съм имала всичко и всички-просто не го виждах-болестта ми пречеше.Сега след 8 месеца работа със спонсор започнаха да падат една по една всички илюзии-не е лесно да се обърнеш и да видиш на 46 години,че всъщност си бил на някакво друго място,което е нереално,празно и си живял в заблуда.,,Не се възстановяват тези,които по природа не могат де бъдат честни със себе си.Има такива нещастници...,,.Сега аз не искам да живея така-озлобена и нещастна!И имам прекрасна алтернатива-програмата на АА.Пет пъти лежах в психиатрията,стотици пъти умирах!Затова днес не искам да търся отново какво нямам-искам да виждам какво имам!И да съм благодарна!Благодарна за чудото,наречено АА!И когато мисълта ми пак литне и започне да търси еуфорията аз спирам и си казвам-не!Не го прави!Само за днес-бъди скромна и благодарна!Имам си моя Бог-той ще ми помогне-той знае по-добре-не аз!Благодаря ви братя и сестри,че ви има и мога да ви споделя!Бог да ви пази!