Много ми се иска да се говори и пише сериозно в този форум, ама това е моето желание, всеки си има право да пиша каквото си намисли.
Мога да напиша цяло есе на тема "Малкият принц", да обсъждаме розата му и лисицата, ама дали това ще бъде от полаза на някого тук.
Много съм добра в това отношение, може и някой друг роман да разгледам.
Това го правих много години.
А пък за самотата, оф, мога да напиша цял роман, така ми допада "Сто години самота".
Ама и това не е здравословно според мен да се разглежда.
От известно време наблюдавам другите хора какво правят, дали четат и се понасят в някакви там романи и дали се усамотяват, защото просто животът не е това, което те са си намислили и очаквали.
И резултатите са съвсем реални вече, не са от романите или от самотното съзерцание на луната и звездите.
Хората съвсем смирено и обикновено си стават сутрин и правят съвсем обикновени неща, и не чакат необикновен ефект отдействията си.
Оказва се, чо хората съвсем обикновено живеят и не се напъватособено, нито в работата, нито в живота си, защото не са управлявани от чудовищните страхове, които аз изпитвам и нося толкова години.
Опитвам се и аз така да правя, ама не е лесно, все съм с очакването на нещо свръхефектно, това си е моята болест.
Но се надявам, че това някой ден ще си отиде.