Не зная как стигнах до това, да си призная че съм алкохоличка. Не бях загубила нищо, но бях се запътила натам. Бях на ръба да пропилея за пореден път чувствата на човека когото обичам. Бях на път да се проваля пак. Пак, защото първия път не осъзнах че е от болестта ми това, което ми се случи. Бях на 16 и си намерих първата любов. Бях много щастлива и това продължи 5 години. Станах студентка и реших, че съм влюбена в друг. Не го познавах. казах на приятеля си. Той ме попита познавам ли го, кой е , аз не бях се запознала още с него. Каза ми На теб какво ли ти е наред и че винаги мога да се върна при него. Така се полутах 3 години след което пак се събрахме. Вече малко по други, но и това не ми стигна. Започнах да се напивам. Той беше по силен от мен и аз се оставих по течението . Пиех и му изневерявах. Напусна ме. Останах сама.Беше трудно, много трудно. Нямах приятели, почвах всичко от начало. И така се оправях сама, но пиех упорито за да се правя на сила. Намерих мъжа си с когото сега съм заедно. Много го обизам, но продължавах да пия. Живпта му правех непоносим. Настоение, нямаше как да ми угоди, замислял се е и за раздяла. Тогава се случи нещо и след един запой як, 48 часа нонстоп се събудих с признанието че съм алкохоличка. Така започна всичко. Спрях да пия като си признах. Живота ставаше по хубав и по смислен. Всеки ден признавам, че съм безсилна пред алкохола, но това не е всичко,да не си помисли някой че ей така става. След това признавам, че съм безсилна пред действията на другите хора. След това благодаря за всичко което имам. След това се моля за вргаовете си. След това съм безмилостно честна и си признавам грешките през деня. След това пак се моля за враговете си. След това се моля за недостатъците ми. Къртовски трд е това, но с тази програма на АА се научих да живея. Само така мога, само така е възможен бивота ми. Приемам себе си, изгорялата си коса, приемам действият на другите, гледам да съм в добри и честн отношениея с Бог. Признавам се за слаба, когато съм слаба, признавам си, че съм изморена, когато съм изморена, признавам че не съм съвършена, нали съм само човек. И всеки ден се моля да е НЕГОВАТА воля за мен, не моята. Това е моят ден. Така живея. И става, не пия вече 3 месеца и половина. Станхадруг човен, но всеки ден почвам отново. Бесзилна съм пред........до Нека бъде твоят воля не моята.