Трудна е гржата за престарели родители, факт е, не съм чула досега друго мнение.
Много внимание е необходимо и невероятно търпение, аз съм гледала баба си, когато бях на 24-25 години, веднага като се върнах от София, след като завърших образованието си. Толкова я обичам, че го правих с желание, даже ми беше приятно, но, ако трябва да съм честна, имаше моменти, в които много ми натежаваше, исках да избягам от къщи, така исках да започна работа и да се махна. Толкова е интересно, не можах да си намеря работа докато тя не почина, само десетина дни след това аз вече имах работа, и то много хубава. не е случайно.
После, майка също беше много болна, доста съм се грижила за нея, не е лесно също, трябва внимание и търпение отново.
Напълно те разбирам, но пък съм убедена вече, Господ дава такива и толкова задачи, колкото са ни силите.
Убедена съм, всичко е премерено и е за добро.
Грижата за болен родител е много достойна постъпка и е характерна за човешките същества.
Нормално е обаче понякога да се ядоса човек на вече немощния човек, да се развика даже, поне аз го правя, след това обаче се извинявам. Грешки се допускат винаги, не може да се обвиняваме за това.