Снощи пих. Незнам как стана, а уж бях твърдо решила да не близвам. Тази сутрин се чуствах ужасно - виновна, разочарочарована. Мразех се. Реших че трябва най-накрая да кажа на мъжа си за моя проблем-болест, да излея чуствата си иначе имах чуството че ще полудея. Седнах до него и половин час не можех да обеля и дума - толкова беше трудно. Но му казах - че съм болна, че не трябва да пия, че болестта е нелечима и никога няма да стана отново нормален контролиран пияч. И започнах да плача, толкова много плаках, не можех да спра. Когато се успокоих му разказах по-подробно за алкохолизма ми. Показах му дванадесетте стъпки и книгата "Living Sober". Той ми каза че ще ми помага с каквото може, разбра ме и ме успоки.Сега когато вече и друг знае за моя алкохолизъм и не съм сама имам повече вяра и сили.