|
|
| Тема |
 Разказ [re: Xapakиpи] |
|
| Автор |
Xapakиpи ((минаващ)) |
|
| Публикувано | 27.01.09 12:27 |
|
|
|
Зависим
Хубаво е да имаш жена. Да имаш деца и да се грижиш за тях. Какво по-хубаво? И жена имам и деца и се грижа за тях. Скъсвам се от грижа. По три пъти се напивам на ден и ме измъкват от преизподнята с масажи и разтривки с влажна кърпа. Защо? Защото съм зависим от алкохола – затова. Грижовен съм само докато не се натряскам. После се превръщам в грижа голяма за най-милите ми същества, за които искам да си дам живота. Те ми казват да не си го давам, но аз съм си внушил, че ще им го дам без остатък и продължения.
Затова се напивам. Неспособен съм за друго.
Всели се в мен дух, някакъв и мерзавец сигурно, и ми диктува живота. Пий, ми вика, говедо, пий, пий, пи-и-ий!
Заповядва, гадта. И се подчинявам.
Синът ми казва – Татко...спри да...такова...да не ме обиди момчето, а пък аз само го целувам, затова не може да ми се отвърже устата да кажа някоя строга дума като баща. Пиян съм, и нямам строг речник за назидание и поука.
Целувам го и пия. Пия го и го целувам и после не помня вече...
Жена ми пък само я целувам, щото не знам кво друго да правя. Алкохолът ми е изпил мозъка и не мога да разсъждавам трезво – да планирам живота си и да го осмислям.
Зависим.
На следващия ден ме е срам. Започвам да пия от угризения и низш морал. Пия от зори до мрак с голяма охота и скръб. Когато ми изтръпнат клетките в полунощ, започвам да целувам когото сваря – него, нея – като олигофрен. Искам да кажа нещо строго и назидателно, нали съм баща и съпруг, но не мога. Алкохолът ми е отнел разсъдъка.
Отнел ми е чувството за достолепие и авторитет.
Отнел ми е важни неща:
Не съм борбен и пробивен.
Не съм способен за нищо.
Некъдърен съм.
Непригоден и низш.
Мизерен. Неплатежоспособен.
Буден и унизен.
Нищожен в мечтите си и глух. И сляп.
Реве ми се непрекъснато.
Нула съм. Кръгла.
Целува ми се ужасно, обаче.
Няма да спра да целувам, щото...нищо друго не знам.
Те ми казват да не си давам живота, ама...
Аз искам!
Да им го дам!
Това ми е работата!
Пия!
Целувам!
Зависим!
(Из книгата на Иван Иванов "Живот")
| |
| |
| 
|
|
