|
Днес се навърши една година без алкохол по програмата на АА,която се опитвам да работя ден след ден,колкото мога.Мислех си,че по време на „празниците си” ще имам почивка от болестта в главата си,но явно това се беше само в главата ми.
Очаквах често някакви „специални подъраци” по това време/а и днес/,но се оказа,че най-големия ми подърък е точно самата Тревеност без дрога и алкохол и все по-често трезвен и душевно. Има доста голяма разлика от едната ми „суха година” преди време.Днес посрещнах „новата си година” без алкохол отново с очакване за „някакъв подарък” ,но засега имам отново най-големия си Дар-да приключа деня се трезвен,чист ,нахранен,благодарен,у дома.
Това очакване не е нищо друго освен проявата на егоцентризма ми,който воъбще не си почива „точно днес и сега”.
Това,което се случва ден по ден ми показва колко силна е болестта в главата ми-алкохолизъм и колко постоянна и упорита работа се изисква от моя страна за да продължа да остовам трезвен,без да чакам нищо повече от това./без стискане на зъби до подлуда/...
За тази една година открих доста неща за себе си и около мен, и научих някои уроци от живота си в трезвеност.Не от „дебелите книги”,а върху себе си ден по ден.
Не искам да описвам подробно колко дарове освен трезвеността си получих,а само искам да благодаря на тези,които ми помогнаха и продължават да го правят без значение кой бях,какво направих и какво съм сега:
Блъгодарен съм на Бог,че днес след една година съм все още жив и трезвен.
Благодарен съм за Братството Анонимни Алкохолици.
Благодарен съм за програмата на Анонимни Алкохолици.
Благодарен съм на спонсора си по програмата на Анонимни Алкохолици,на когото винаги мога да разчитам по всяко едно време когато се нуждая от помощ.
Благодарен съм на своя събрат,който е с мен вече трета година,въпреки грешките и издънката,която допуснах преди време.
Благодарен съм на майка си,която геройски изтърпя всичките изстъпления по време на запоите ми и все още е до мен по всяко време.
Благодарен съм на колегите си,които ме спасиха и дадоха неотложна помощ преди време,преди да е дошла кола на „спешен център” след „малко повече” от десет минути......
Благодарен съм на всички лекари и мед.персонал,които не веднъж ме връщаха обратно към живота.
Благодарен съм на всички специалисти-психиатри,които ни помагат да помогнем на събратята си алкохолици нуждаещи се от помощ.
Благодарен съм,че точно днес и сега съм трезвен алкохолик имащ Изход, и имам възможността да работя за себе си и с това да помагам колкото мога на своите събратя алкохолици да достигнат трезвеност.
Благодаря на всички,които пишете и четете тук.
Нека Бог да ви пази чисти и трезвени още поне 24 часа.
П.П. Моля се това „Благодаря” да не остане само на думи.
Бъди себе си.
|
Re: На кого да съм благодарен.. [re: aлkaжa]
