Положението с мързела и при мен е като при Харакири. Когато ме мързи да свърша нещо, то не е поради перфекционизъм (с което не казвам, че обяснението на Соня не е валидно за нея).

Сутринта виждам, че едната крушка в банята е изгоряла. И цял ден се помайвам и не я сменям, защото ме МЪРЗИ. Прост и натурален мързел. Мързи ме да се кача на стълбата, да развия с отвертка плафона, да отвия изгорялата крушка и по обратен ред да сложа новата крушка и да върна плафона.
Тук място за перфекционизъм няма, защото няма как да отвия перфектно и да завия перфектно - просто или отвивам и навивам или не го правя.
Нищо чудно и утре да не сменя крушката, макар че не ми е приятно, че в банята е с 50% по-тъмно.

Като деца в махалата ни имаше едно много мързеливо момче. Когато го канехме да играе мач с нас, той отговаряше: Не ща, това са излишни движения.
Пораснахме, той стана студент, учеше нещо задочно, купи си велосипед-бегач, ходеше да тича на стадиона. И един ден тичайки за здраве на стадиона получи инсулт. А беше много млад, на 30-на години е бил. Жив е и днес, но е пенсионер по болест.

Просто си спомних. Нямам нищо против спортуването и аз съм имал периоди, в които тичах всеки ден на същия стадион и се чувствах много добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите