Десети януари
Мисъл за деня
Когато пиехме, повечето от нас бяха пълни с гордост и егоизъм. Ние вярвахме, че можем да се оправяме със собствените си работи, дори когато бяхме превърнали живота си в пълна бъркотия. Проявявахме голям инат и не приемахме съвети. Обиждахме се, когато ни казваха какво да правим. За нас смирението изглеждаше като слабост. Но когато дойдохме в АА, се смирихме. И открихме, че смирението ни дава така нужната сила, за да преодолеем пиенето.
Научих ли, че има сила в смирението?

Медитация за деня
Ще пристъпя към Бог с вяра и Той ще ми даде нов начин на живот. Този нов начин на живот ще промени цялото ми съществуване, думите, които говоря, влиянието, което имам. Те ще струят от животът вътре в мен. Ще видя колко важна е работата на човек, който има нов начин на живот. Думите и примерът на такъв човек могат да имат широко въздействие за добро в света.

Молитва за деня
Моля се да мога да науча принципите на добрият живот. Моля се да мога да медитирам върху тях и да работя с тях, защото те са вечни.



Вчера беше един от тези дни, в които чувствах истинска благодарност, че има сбирка, че отивам на сбирка на АА.
Точно видях някои работи за гордостта и егоизма си. И за това, че се мисля за специален и изключителен. Не се почувствах никак добре. Кое беше това, което ме караше да не се чувствам добре? Кой беше авторът на всичките ми беди. Мързел ли е мързелът или под него има страх и защо не наричам нещата с истинските им имена. Имам ли изобщо енергията, силата да видя истината?

На 23 години преминах границата отвъд, която вече не можеше да ми помогне човешка сила да спра да пия. Сега разбирам това като поглеждам на изминалия си живот. Тогава някъде ме сграби страхът и все по-малко се осмелявах да върша каквото и да било. Оставах пасивен и блокирал. Ден по ден. Тогава един от най-големите специалисти в областта си в момента ми каза следното - не си мисли, че щом имаш някакви качества да мислиш бързо и да съобразяваш, не си мисли, че щом имаш някакъв талант това е нещото, което е важното. То може да ти помогне, но ако не полагаш труд като другите - просто нищо не струваш, няма да успееш в нищо. Тогава естествено че се направих на по-умен от този човек и се надявам да не забравя физиономията му на нещо средно между съжаление и отвращение, когато се отказа да ми дава акъл. Тогава беше началото на хлъзгането надолу. Чакаха ме още девет години стабилно потъване.
Тези дни не успях да свърша една работа. Много важна за мен и за други хора. След това се появи един човек, който нито съм харесвал, нито съм смятал за нещо повече от мене. Нали аз се сравнявам с другите хора и обикновено в това сравнение печеля. Кой печели? Мойто аз. Източникът на всичките ми беди. След два дни само на думи ще помня, че източникът на всичките ми беди е мойто аз, мойто его, мойта гордост, но вчера бях много наясно.
Та като не успях да свърша тази работа и просто се отказах. Докарах я донякъде и спрях. Хвана ме блокаж. По някой път го наричам мързел, но вчера видях, че е просто страх. Начин на живот, който се е намъкнал във всичките ми дела. И този човек - със смели и упорити действия беше измъкнал положението до много по-светли перспективи. Самият той дойде да ми сподели как вървят работите и си направих равносметката. Хората, които съм смятал за не толкова изключителни, интелигентни и бързомислещи, опъват скромно каиша и действат малко по малко. Пък аз съм изключителният човек на големите работи. Цял живот съм мислел, че ме чака нещо изключително и не знам какво беше това изключителното, което чаках. Нещо мигновено и ей така изведнъж да дойде признание за моят гений. Социалистическият милионер в Златният телец имаше някакви представи как намира в канавката куфар с пари. Ей така нещо пада от небето. Но нещото не падаше. Докато по-тъпите околни си вършеха работата ден по ден. Като глупави мравки. Аз - изключителният, се наслаждавах на чувството си за превъзходство и бляновете си за успехи и власт и нищо не правех, освен да се наливам и да държа речи.

От ден на ден все по-малко действах и можех да действам. Защото все по-малко можех да направя нещо и всяко мое действие на практика показваше, че нещо не е наред. А нали не искам да се провалям, защото това е много кофти. Аз съм съвършен и мойто аз не допуска да се провалям. Поради това спрях дори да шавам, почти стигнах дотам да се закотвя у дома и да не смея да изляза. Срам. Какво е това срам - страх, че не съм нещо особено, че не съм повече от другите. Гордостта ми не можеше да го допусне. Аз съм изключителен. Аз съм повече от другите. Сега как да се покажа. Провалих се. Оставаше ми само да си викам - гениите се провалят и умират неразбрани. Аз се родих в неправилния век и в неправилната страна. Изпреварих времето си. Всички гении са алкохолици. Естествено, че не мога да съм като обикновените еснафи. И какво стана - пълен блокаж. Този блокаж и сега продължава да си има своите прояви. Болестта алкохолизъм се е наместила във всички сфери на живота ми. Егоизъм-егоцентризъм - това е коренът на нашите беди. Гонени от стотици форми на страхове, самозаблуди, себелюбие и самосъжаление. От страхът да не се проваля, да не се изложа - нищо не правя. И после наричам това мързел. То че има мързел, има. Но вчера заподозрях откъде може на мене да ми се е проявил мързела. От гордостта и перфекционизма. Аз съм нещо изключително и нещо повече от другите. Винаги на върха. Не мога да си позволя болката на неуспеха. В целият си живот съм търсил единствено да няма болка. Който не действа, само той не греши. Обаче мойто аз не можеше да си позволи да греши. Аз съм нещо повече от другите и те изобщо не могат да се мерят с мене. Но никога не съм бил доволен от себе си, защото инстинктът ми за достойнство, за сигурност, да бъда приет - е ненормално изкривен. Искам да съм на сто процента преуспял. Това е невъзможно. И блокирам. С времето става навик да не върша нищо, от страх че ще допусна грешка и ще пострада мойта гордост, мойто чувство за изключителност, моето съвършенство. И от ден на ден, все повече ми става навик да не правя нещата, които искам да направя. От страх, че няма да съм съвършен и ще ми се присмеят. Дори в последните дни от живота на дядо ми. Какви ти последни дни - месеци. Не отидох да го видя, защото ме беше срам, че съм на 29 години и нямам нищо и нищо не съм постигнал. Нямам кола, нямам дом, нямам пари, нищо. И ме беше срам да се сбогувам с умиращия ми дядо. Мда. Гордост, перфекционизъм, страх. Така се развива страхът, така затяга живота и прониква в него. Неусетно. Ден по ден. С всяко поредно бездествие настъпва. Мързел. Много по-нежно от страх. Нали става навик и обичайна природа да не правя нещо и вече съм забравил защо съм такъв, защо ме мързи.
Защо бездействам. От страх. Гордостта е причината за всичките ми беди. Мисля се за нещо повече от другите и не мога да си позволя да греша. Това съответно ме кара да бездействам, освен другите последици. Колкото по.бездействам, толкова по-малко работи мога да свърша, толкова атрофирам. Оттам се налага все повече да бездействам от този водовъртеж няма измъкване. Напред към шишето.

Съоснователят на анонинмни алкохолици Бил У. - един от новаторите в съвременната борсова търговия. Съветите му били последвани от хиляди и носели милиони. Прехвърлям сега преговорът към Второто издание на книгата "Анонимни алкохолици" . "От този лекар бизнесменът научи за зловещата природа на алкохолизма." Зловещата природа (Първа стъпка). "...той бе убеден в необходимостта от духовен преглед (Четвърта и Десета стъпки), от признаване на недостатъците на личността (Пета, Шеста), от възмездяване на потърпевшите (Осма), от подпомагане на другите (Дванадесета), както и от вяра и упование в Бог (Втора, Трета, Седма и Единадесета)." По името на тази книга, в която е изложена Програмата за възстановяване в окончателния си вид е получило името и нашето Братство - Анонимни алкохолици. В тази книга първите възстановили се от безнадеждното състояние на тялото и ума са изложили "посланието и уникалния си опит по света". "Основната цел е да покажем на други алкохолици КАК ТОЧНО СЕ ВЪЗСТАНОВИХМЕ"(от предговора към Първото издание).
Първите двама членове на АА - "Това видимо доказа, че един алкохолик може да повлияе на друг, така както нито един неалкохолик не може да го стори. Това също така показа, че неуморната работа на алкохолика с друг алкохолик бе жизнено необходима за окончателното му възстановяване.
Така двамата мъже започнаха почти НЕИСТОВО да работят с алкохолиците, които постъпваха в отделението на Градската болница в Акрон."

За мене няма друг начин. Лично за мене.Нещата, които виждам от ден на ден все повече ме убеждават. Тази болест си е невидима, нейно основно качество. На сухо е още по-яка. Търпелива е и си чака мига и дори е доволна да изчака повечко и бавно и полека да стегне обръчите и да кажа - Ти си мислеше, че правиш нещо като не пиеш? Хаххаха. Ела да ти покажа малко гърч и още малко гърч. Преди това ще те тупам по рамото и ще те карам да се гордееш, че не пиеш. Дори ще туширам някои работи в тебе. Кофти става после падането. Егото се ъпгрейдва всеки ден и всяка минута. Болестта става още по-яка с всеки сух ден. Надявам се, че с този пост правя още една крачка във възстановяването. Благодаря за всички възможности, които ми се дадоха. Благодаря на Бог за чудесното Братство Анонимни алкохолици и за чудесната Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. Благодаря на моят спонсор, че ми показа къде се намира тази Програма и как се предприемат 12-те Стъпки от тази Програма за възстановяване!

Моля се за още 24 трезви часа за всички нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите