Е, така трудно ще стане. Както казва Соня, нещо не е наред с мисленето и трябва да сменя честотата
Ели, права си, че трябва да се смени честотата. Понеже Соня дава пример от филма "Тайната" ще продължа оттам. Честотата се сменя с мисленето за нещо приятно - във филма предлагат да помислим за бебе - смеещо се във ваната с гумена играчка или за домешен любимец - показва се котка с плик от чипс на главата, въртяща се по пода. Мисля, че идеята е, в момента в който се чувствам зле, да помисля за нещо весело. Просто за момент да спра да се тровя и да си мисля за това, какви са ги натворили кучетата ми, за последната комедия, която гледах/в началото на моето трезвеене гледах САМО комедии и четях САМО хумористични книги/. От тогава ми остана любовта към Удхаус и слабостта ми към английския хумор, която ме "държи" до днес.
Англичаните имат една поговорка Когато си в дупка, спри да копаеш.

Спирам да копая, тоест да мисля за онова което ме е докарало до тази дупка и измествам посоката на мисълта си към нещо, което да ме извади от дупката. Пък после, вече успокоена, мога да се върна и да видя с трезвен поглед какво мога да направя, за да не падам пак в тази дупка.
Върши ми работа всичко весело, вече имам достатъчно хумор и весели преживявания в новия ми живот. Но когато нямах, защото целият ми живот беше ужас, търсех хумора тама, където го има. Помага, наистина. Опитай ако искаш и пиши как си.

Усмихни се, има изход!

Редактирано от girasol* на 03.01.09 09:37.