Опит за резюме.. / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравей,Елинор.
Радвам се,че мога да ти споделя своя опит относно Пръва стъпка от програмата на Анонимни Алкохолици,описана в книгата „Анонимни Алкохолици”.
Аз пия от 14 годишен като почнах да спирам да пия за пръв път на 21 години.
На 24 години тръгнах по психиарти,които ми лекуваха симтомите на болестта алкохолизъм-депресии,психози и кокво ли не още.Това продължи доста дълго-около 17 години,през които аз не спрях да спирам и да почвам отново да пия.Това „лечение” ме върза освен към алкохола и към лекерства,променящи съзнанието и се оказа доста сериозна пречка в работата по програмата на АА в последствие.
Когато бях на 34-5 години за пръв път спрях да пия по-дълго/за 22 месеца/,но след това само за една седмица бях на 400гр. ракия.След това „излекуване” неусетно отворих Ада на „контролираното пиене” и така се научих „да се контролирам”,че почнах вече да губя най-скъпите си хора и ценности,които дотогава не виждах заслепен от болестта,която е в главата и тялото ми.През 2002 година жена ми се раздели с мен и оттам почнах още по-здраво да пия и болестта се засили,без никакви изгледи за подобряване.Оттогава почнах да ходя по отрезвителни в града ни и да пия все още”контролирано”,въпреки че влязох във фазата на запоите./Това го научих по-късно след като почнах да разбирам и приемам,че алкохолизма е болест,а не лиготия или липса на воля/.През 2003 година жена ми се разведе с мен,а аз си намерих чудесно оправдание да продължа да се свличам,без да мога да видя какво става с мен.Явно това е една от идеите на болестта-да ми казва,че „нищо ми няма,че мога съм да се справя,че ще успея и тн.”..
От 2002 до 2006 година освен по отрезвителни тръгнах и по болници за лечение от хепатит на два пъти.През 2003 година влязох в психиатрия с надеждата,че ще ме излекуват,но това не стана и си продължих да си пия,виждайки че просто няма изход и това е положението с мен.
През 2006 година след прекаран панкреатит и поредна кома продължих да пия и то само 20 дни след изписване от болницата.Тогава не пих около 6 месеца и отново се забих през лятото.Спрях за 50 дни и м.септемри паднах на главата си от високо.Едва не умрях и оживях,за което страшно съжалявах,тъй като много иска да умра и имах този „шанс” да се отърва то неспирния Кошмар,но не успях да го използвам.За три месеца направих три „кратки” запоя от по десетина дни и на 06.12.2006 година след поредния запой при мен дойде човек от Анонимни Алкохолици, и ми предаде посланието на АА.
Тогава спрях да пия и да работех колкото мога програмата на АА,но веднъж като бяхме на сбирка у дома аз се ядосах и развалих сбирката,която правехме заедно. Почнах и да пия лекарства като се отделих от АА
След това се върнах обратно в една терапевтична група в града ни,преди носеща името „аа”,но сега вече с друго име.Там нищо не успях да направя,като смятах да предам това,което знаех на моите събратя в групата.Върнах се в АА,но пълен с доста страхове набити в главата ми от „водещия” там.
В крайна сметка след една година без алкохол се запих и едва не умрях, и не се самоубих.
След този запой правя каквото мога и колкото мога по програмата на Анонимни Алкохолици със спонсор,който знае и може,а най-вече прави програмата така,както на него му е предадено посланието от неговия спонсор,а на него от неговия спонсор,а на него от...........................основателите на Анонимни Алкохолици през 1935 година.
За мен това е достатъчно показателно,че не мога да пия и че ако не работя програмата на АА както трябва, няма начин да не пия.
Програмата на АА е проста и аз все по-ясно виждам как Първа стъпка може да бъде практикувана по „лесния или трудния начин”.