30 декември

Мисъл за деня

До степента, в която не успявам с моите отговорности, АА не успява. До степента, в която успявам и АА успява. Всеки мой неуспех връща назад АА. Всеки успех ще тласне АА напред. Не трябва да чакам график, за служа на другите, а да бъда доброволец и да приема всяка възможност да работя за АА като предизвикателство, в което да направя най-доброто на което съм способен и да изпълня всяка задача възможно най-добре.
Ще приема ли всяко предизвикателство с радост?

Медитация за деня

Хората се провалят в истинския смисъл, когато се мъчат да живеят без Божията подкрепяща сила. Много хора опитват да бъдат самодостатъчни, търсят егоистично удоволствие и откриват, че това не върши работа. Няма значение колко материално благосъстояние са натрупали, нито има значение известността и властта, щом дойде времето на разочарованието и празнотата. Смъртта чака и те не могат да вземат никое от материалните неща със себе си, когато тя дойде. Какво значение има дори да спечеля целия свят, ако загубя единствената си душа?

Мисъл за деня
Моля се да не достигна празен до края на живота си. Моля се да живея така, че да не се боя от смъртта.

Вчера бях излязъл на кафенце с един приятел алкохолик. Споделях както обикновено - какво бях и какво направих. Какво съм сега би трябвало донякъде да се вижда.
До мен дойде посланието на АА - Програмата за възстановяване 12 Стъпки. |Тази Програма и как точно се предприема се намира в книгата Анонимни алкохолици. Братството Анонимни алкохолици носи името на книгата. Първо е дошло името на книгата, където първите възстановили се от безнадеждното състояние на ума и тялото са споделили Програмата за възстановяване от болестта алкохолизъм:

"Тези от нас, които живеят в големите градове, се измъчват при мисълта, че близо до нас стотици хора изпадат в алкохолна забрава. Мнозина биха могли да се възстановят, ако имаха възможността, която ни беше предоставена на нас. Как да им дадем това, което толкова щедро ни бе дарено?
Стигнахме до заключението, че трябва да публикуваме 'анонимна' книга, в която да представим проблемите така, както ние ги виждаме. Нашата цел е да обединим опита и знанията си. По този начин можем да предложим една полезна програма за всеки, който е засегнат от проблемите на алкохолизма."
Глава втора: Има изход

После и Братството е взело името на Книгата, където се намира Програмата за възстановяване - Анонимни алкохолици. В самото начало е имало пълен синхрон в Браството, защото всички са били обединени от Програмата за възстановяване: "За всеки един от нас е от изключително значение това, че сме открили общо решение. Намерихме изход, с които всички сме напълно съгласни и които ни обединява за братски и хармонични действия.
Това е чудесното послание, което тази книга носи на всички, които страдат от алкохолизъм."

В момента съм 2 години, 4 месеца и 2 дни - във възстановяване.
Преди това се въртях на шиш цяла една суха година и тринадесет дни. Суха статискита. Колко рев и зор стоят зад тези прости цифри.
Та вчера се връщам аз от кафенцето и отварям да видя форума. Вътре както обикновено - нападение срещу алки. Защо както обикновено? Ами защото откакто съм влязъл в този форум - това си присъства. Все на някой алки му е крив за нещо. Това няма да го чепкам. Просто си спомних когато за първи път влязох в този форум - август 2006. Същата работа. През тези две години и четири месеца това го видях многократно. Не ми прави впечатление. Знам, че и аз търсех винаги външни причини и виновни за моето собствено състояние. След като се заех с Програмата за възстановяване от болестта, понаправих Четвърта стъпка, която се намира в Пета глава от книгата Анонимни алкохолици - наистина осъзнах какво означава аз да съм причина за всичките си беди. В моето собствено аз са корените на всичките ми проблеми. Иначе преди това си го рецитирах това същото, защото нали съм съвременен нюейдж пич, който знае, много добре знае, че вселената се намира в главата ми. И само трябва да мисля положително. Но ще почна да мисля положително, когато изтрия от лицето на земята всички неприятни копеленца, които ми пречат да мисля положително. Ако бях на мястото на Хитлер, щях да бъда много по-ефективен в изтреблението. И тогава животът би бил чудесен. Дали не бих живял на спокойствие в някоя лаборатория или барокамера. Това го опитах дълги години.

Та като видях отново някой да напада алки, се раздразних. Почнах да се моля за този човек, като гледах да не се юрна да му правя анализи и да си викам как може такава неблагодарност, при положение че във филма Великата тайна на водата се говори колко е важна благодарността и че тя променя химията на тялото, което е деветдесет и не знам си колко процента вода или това беше краставицата, който урок научих някъде в пети клас. Дъра бъра. Айде да си направя анализ на мене си, защото моят задник ще се подпали, поради грешката на някой друг и какво като някой друг ще ми е виновен, след като ще зацвърти моето собствено седалище.

Не мога да променя никой, но мога да приема. Кой съм аз да соча сламките в очите на хората? Кой съм аз да нареждам пъзела? Да не съм Бог? Ами ако е вярно това в молитвата - и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници? Значи ще ми се прости, ако аз съм простил. Ами ако е вярно това, че не бива да съдя, защото с каквато мярка съдя - с такава ще ми се отсъди? Лелеее! Искам на мене да ми е добре, или на другият да му е зле? Да си получи справедливото наказание? Мнеее. По-добре да не се изявявам като съдия и палач. Я да сменя тактиката на живота си и да търся врагът в мен. Да не си мисля, че ще бъда доволен и щастлив едва когато някой спре да греши. Ами ако аз греша? Бреее. То всъщност от там почна и моето възстановяване - щом предположих, че може би аз греша. Само за един процент го предположих, но си позволих, дадох си шанса да го предположа. Естествено ако не бях напълно разбит - нямаше как да го допусна и това. То не ми се наложи да пиша писмени задачи, за да установя, че съм тотално разбит. Че животът ми е абсолютен провал. Че няма вече накъде. Че вече не мога повече. Тогава и само тогава изревах за помощ. Изревах на алки и му казах, че съм готов да направя всичко, за да се отърва. И съм благодарен за това, че бях смачкан, че нямах друг изход. Защото едва ли бих се захванал с Програмата на АА, ако имах друг по-лесен и по-удобен път. Благодаря ти, Господи, че ме смачка напълно! Благодаря, че ме свърза с алки и той отдели толкова време за мен! Животът си дължа на Посланието на АА, за което моят събрат отдели време и усилия да ми предаде. Каква чудесна верига от събития доведе до моят шанс да издрапам. Преди две години и четири месеца и не знам си колко дни изобщо не ми пречеше, че цял отбор юнаци се подиграваха с алки и го нападаха отвсякъде. Просто хич не ме интересуваше да се правя на умник, защото умирах. С две ръце и всички възможни останали мои силици се хванах за подадената ми сламка, която се оказа мощната и любяща ръка на Бог. Мисля, че всеки има свободата да избира, защото чудесният закон на свободата е да се понесат последиците от предприетите действия. Това е неумолим закон. Дори да си мислех, че за мен не важи, защото съм специален и различен. Но ако скоча от петия етаж, както си мислех преди време, вероятно ще се разпльокам. Такъв е законът за земното привличане и той няма да се поколебае с пълна сила да се реализира. Законите на Вселената са неумолими. Каквото правя - за себе си го правя. Отнасяйте се към другите така, както искате и те да се отнасят с вас. Кой каквото прави, за себе си го прави. Това ми повтаряше баба ми, Бог да я прости. Може да не ми харесва този закон, но това че не ми харесва, не означава, че няма да се изпълни. Няма безплатен обяд, казва брат ми. Винаги идва някой за сметката. Безбройни шансове ми се дадоха и не само съм благодарен, но се опитвам и да благодаря в действие. Просто защото ще дойде денят за равносметката. И дори да съм спечелил целия свят, може да се окаже, че съм си загубил душата.

Моля се на Бог за още 24 трезви часа за всички нас. Благодаря за Програмата на АА, Благодаря на Братството на АА, което съхрани тази Програма чрез своите Традиции и направи възможно моето възстановяване. Благодаря на моят спонсор, че отдели от своето време да ми предаде това послание и да бъде с мен в най-трудните дни. Моля се да имам сили да се отблагодаря със същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите