Двадесет и първи декември
Мисъл за деня
Престанах ли да бъда съсипан отвътре, във войната със себе си? Отдадох ли се свободно на АА и на Висшата сила? Все още ли болея вътрешно? Още ли блуждая мислено или съм „на прав път“? Мога да посрещна всичко ако съм сигурен, че съм в правилната посока. Когато съм сигурен, трябва да заложа живота си на АА. Видях как действа Програмата. Дали сега ще я последвам изцяло, с пълно отдаване, с всички сили, с целия си живот?
Оставих ли на принципите на А да ръководят остатъка от живота ми?
Медитация за деня
Във времето на тиха медитоция, последвай натискът на Божията насока. Във всички решения днес, се предай на нежният натиск на твоята съвест. Стой или тръгни както сочи натискът. Приеми случващото се днес като част от Божието планиране и подреждане. Той може да те доведе до точното решение. Изчакай в тишина докато почувстваш вътрешен подтик, насока, чувство че всичко е наред, подбутването на твоята воля от Духът на Бог.
Молитва за деня
Моля се днес да мога да се опитам да следвам вътрешният натиск на Божието ръководство. Моля се да мога да се опитам да следвам моята съвест и да направя това, което ми се струва правилно днес.
Срещнах оня ден един събрат алкохолик. Човекът омазан с говна. Бяха му попаднали едни пари и както не беше пил и се загуби от хоризонта. Сега отново на умиране. Наистина тялото и ума са удивителни механизми. Разбрахме се да го откарам донякъде, защото каза, че вече нямало накъде. Дори там е под съмнение. Уж се уговорихме за точен час къде да се чакаме. С точност до метър. Да дойде и да стои. Час. Той – не знам нито колко е часа, нито имам представа кой ден сме, коя година, къде се намирам, какво става. На срещата го нямаше. АА не било за него. Това по предишни негови изказвания. Като мисля – какво значи АА да е за мене? То и за мене може да не е АА, ама ето ги резултатите. Имам избор – да приема, че съм болен от невидима, коварна, объркваща, прогресираща, хронична, физическа, умствена и душевна болест. И след като съм го приел това истински – да се отдам изцяло, напълно, стриктно на действията, които са извели от това безнадеждно състояние милиони в същото положение. Не един и двама, за които някой някъде разправя, че чул да са се оправили. И смешното е лично да знам историята на така оправилите се, но да не ми се занимава, защото не ме интересува да се обяснявам с хронични лъжци. То понеже все пак трябва да се има предвид, че ако не съм световен шампион, то поне съм балкански по опашато лъготене. На мене да ми ги продава някой тези фантасмагории. Нещо се отвлякох. Както обикновено. Както казваше преди време един мой събрат от четата на шестте процента и четиридесетте и два градуса – не мога да разбера какво ми говориш, мисълта ми прекоси оттогава насам няколко галактики.
Но как да се ориентираме в многото говорене, доказване, споделяне? За себе си и само за себе си, понеже пак стана много толерантно наоколо и ще вземе някой да ми размаха пръст и да ми каже, че съм размахвал пръст и не знам си още какво – погледнах резултатите. Прецених резултатите, премислих резултатите, анализирах резултатите. Мхмхмхе. Дръндрън. Нищо такова. То по резултатите ще ги познаете. Но нямаше начин да видя самия себе си. В това е шибаната уловка. Че не мога да си видя задника без помощта на огледало. И не мога да преценя, че вонята идва от самия него, който е нещо отделно от мене. И това, че съм се омотал така яко като пате в кълчища, не се дължи на моето болно мислене, защото всъщност има съвсем обективни причини. По някой път яко се лигавя. Не е добър признак, но знам, че съм се уговорил с мой събрат алкохолик след около четиридесет минути да пия кафе у тях и после заедно да идем на сбирка. Това ми дава гаранции, че идиотската ми кратуна няма да подкара сърфа по гребена на следващото цунами, което ще ме залепи я в неврохирургията, а не знам къде. А уж в момента съм си съвсем нормален на вид. Малко ми са сцепени гащите и съм по терлици, но нали никой не ме вижда. Аз не съм като вас, аз само в домашна обстановка. Както често чувам някой да прави обратното на идентификацията с мене. Не съм агресивен като тебе. Не съм нервен като тебе. Не съм инат като тебе. Не съм капризен като тебе. Не обичам да се налагам като тебе. Не съм такъв егоист като тебе. Аз толкова много съм направил за семейството си. Баща ми беше тираджия, не е машинен шлосер. Аз не съм от село, а майка ми е медик. Дядо ми не е държал казана и у нас не се е пило постоянно. Аз не съм посягал на чужда жена. Не съм пръскал пари по заведения. Пил съм си у дома със салатка и адет. Накъде отлетях и откъде започнах. О моя свръхконтролируема мисъл. О, о.
Та резултатите. Но можах да се поогледам за резултатите, едва когато бях натикан в дъното на шахтата. Както се казва обаче – винаги има място за ново копане. Ние сме сондьори, както обича да довабя друг авер алкохолик. И тогава и само тогава нямаше вече мърдане и се наложи през рев, дълги вечери ембрионална поза, треперене, угризяване, обвиняване, неее, неее, зоррр, какво стана – да взема да предположа – нещо с мене май не е наред. Защо стигнах дотук? Къде се объркаха нещата? Нали уж знаех повече от всички и бях различен? Нали съм здравомислещ, бая интелигентен, приятен, забавен, интересен, чудесен и животът се носи като песен, лесен, само да има някой лев, но не и някой десен. В джоба, но не и в муцуната. Резултатите.
Приех, че не съм съвсем здравомислещ, защото най-накрая се съгласих, че нюейдж тарикатлъците може и за мене да се отнасят – моят мозък произвежда моята вселена. Иначе много се кефех на теория. Но трябваше да бъда порядъчно претрепан преди това. И в какво да повярвам? В Сила, по-висша, умна и могъща от мен. И защо да повярвам в нея? Ами защото тя ще ми върне здравият разум? Значи не съм съвсем нормален! Това не мога да го приема! Нали не пия. Но защо е това обещание за здравия разум във Втора стъпка и след Втората стъпка следват още Десет! Мда – ами това е обещание. А здравият разум се връща в Дванадесетата. И то при едно условие в самата тази Дванадесета – да прилагаме тези принципи във всичките си дела. Мда. Още едно условие – постарахме се да предадем ТОВА послание и на други алкохолици. ТОВА послание е посланието в Голямата книга. Това послание е Дванадесетте стъпки. Първа – безпомощни пред алкохола и животът ни е неуправляем. Втора – няма здрав разум. Трета – оставихме волята и живота си. Значи се налага да предавам това и на други, въпреки че вече съм си съвсем нормален и оздравял. Налага се и да продължавам да си правя анализ – Четвърта и Десета. Да продължавам да го споделям – Пета и така да демонстрирам наяве готовността си Бог да отстрани от мен всички недостатъци на характера ми, които пречат да бъда полезен – Шеста. Смирено да помоля да бъдат отстранени – Седма. Да си пиша списъка с увредените, да се моля за готовност и лично да възстановявам вредите – Осма и Девета.
И това да продължавам и да продължавам да го правя, защото имам само ден отсрочка. Да прилагам ТЕЗИ принципи във всичките си дела и да предавам ТОВА послание – да не спирам да споделям и да споделям, защото НАШАТА ПРОГРАМА Е ПЪТ КЪМ ИЗРАСТВАНЕТО. Не съм стъпил още на пиедестала, където съм се оправил, оздравял и спрял. Все още не. И се моля да не идва този момент. Моля се да имам сили да действам колкото мога със същото желание по тези Дванадесет прости стъпки, които ми върнаха живота и нещо още повече. Но какво ли ще стане ако спра да прилагам ТЕЗИ принципи във ВСИЧКИТЕ си дела и спра да споделям това послание, да споделям за болестта, да споделям какво правя, да признавам недостатъците си, трудностите си, грешките си – какво би станало? Ами то имам очевидните доказателства.
Стана време да си подсуша малко косата. Имам чувството, че щом я подстригах и взе да съхне по-бавно. Може би протестира срещу това насилие. Кой знай. Може нещо да не мога да различа истината от лъжата, защото не знам защо.
Благодаря на Бог, че мога да се видя с хора като мене днеска. Благодаря за трезвата утрин. Благодаря за Анонимни Алкохолици, благодаря за тази Програма от Дванадесет прости стъпки, благодаря че имаше кой да ми предаде ТОВА послание.
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас.
|