|
Днес ми се наложи да правя рекламация на известно количество рекламни материали. Това за мен винаги е било ужас и паника. Никога не съм го можела без много водка:
- Да изразя оправдано недоволство (не с истерия, а с аргументи);
- да изисквам справедливост (качествено свършена работа, за която съм платила пребогато);
- да заявя неудовлетвореност от нарушени правила на сделка;
- да бъда твърда в позицията си, да не се чувствам АЗ виновна, че някой не си е свършил работата;
- да не се страхувам, че ответната страна ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА МЕ ХАРЕСВА, щом изразявам недоволство;
- да откажа да платя преди да съм получила качествената стока;
- да не се държа в такива случаи като че ли аз съм оплескала всичко, да се извинявам за неудобството и да изпитвам вина, че съм нарушила нечие спокойствие....
Снощи като разбрах, че ще се стигне до рекламация ми потънаха гемиите. Всичко изредено ме накара да придобия вид на великомъченица, да пророня някоя и друга сълза и да си кажа - еми да, ще трябва да се изсърба и тази попара (имах известна вина, че не погледнах нещата в печатницата, гафът лъсна по-късно).
Не, не ми се припи, само ме стегна под лъжичката и ми се подкосиха краката при мисълта, че ще ми се наложи да бъда КАТЕГОРИЧНА в исканията си.
Сега идват плюсовете - плод на непиенето и на живота с Програмата.
Много ми се искаше да отложа снощното позвъняване и разговора с виновника за днес-петък. (Нали се сещате - вече е късно, 21.30 е, утре ще му се обадя, а, забравих - утре му е почивен ден, май чак в понеделник, ама то грешката не си личи толкова чак, без очила не се вижда и даже май изглежда картинката по-яко така замазана...) Никакви такива - немедленно позвъняване, човекът отсреща замълча за секунда, каза, че ако има гаф по тяхна вина - ще си поемат брака и ще напечатат отново каквото трябва.
Бре, мама му стара, значи не бил толкоз трудно.
Сутринта среща с човека, отивам половин час по-рано, зъзна на спирката и пуша цигари и придобивам все по-унил вид (да ме види колко съм измъчена и нещастна и да преглътне по-лесно последствията от грешката си като ме види толкоз омърлушена и да не се сърди много - е, това наистина е безумно - да нямаш смелост да си кажеш нещата в очите и без задръжки, макар правото да е на твоя страна)
Напредък (!), за мое удивление - успявам да не угоднича и да не му се извинявам през цялото време, викам го на кафе и му обяснявам как нещата не са точни и дай да видим какво може да се направи по въпроса. (Докато пием кафе с него, разбирам, че тревогата ми не е чак толкова паническо непреодолима, не, нещо или Някой, на Когото съм се помолила сърдечно още снощи, вече осезаемо оправя нещата и ми нашепва ведро в ухото - спокойно, всичко ще е наред).
Няма да разказвам всичко, отекчително е вероятно. Той ме прати да му сърбам аз попарата и се намеси чак след това. Не му се ядосах.
Знаете ли, през цялото време чувствата ми бяха приглушени доста или въобще ги нямаше. Гняв не съзирах, изчезна автораздразнението от собствената сервилност - плод на страха от нехаресване и отхвърляне (много сериозен мой недостатък), повтарях си молитвата за спокойствие във всички превозни средства, в които се качих през този ден и когато пристигнах на мястото на рекламацията вече наистина ми беше все едно какво ми предстои - дали подобаващ скандал или културно стискане на ръцете с моля и извинете и приемане на рекламираната стока. Чувствах се еднакво сигурна как да действам и в двете ситуации. Само че без да си подготвям думичките предварително, и позите, и интонацията. Някак си се чувствах подготвена и НЕКОЛЕБАЕЩА СЕ. Просто седях на диванчето и си чаках реда, дори не се огледах за пепелник и дали се пуши изобщо в този офис.
(Сега ми хрумва само преди две години колко пъти щях да спра, за да ударя едни уста на бомбичката в чантата ми и да си купя нова по пътя от едното място към другото, дето зрее евентуално конфликт, как щях докато чакам, да изляза в коридора поне три пъти да отпия..)
-Да, проверих, наша е грешката, ще ги препечатаме, извинете ни.....
Онемях като чух жената. Недоумявах как всичко свърши толкоз лесно и безболезнено за мен. БЕЗ ИСТИНСКО ВЪЛНЕНИЕ, само с известна доза театралничене (с работата по стъпките и тази ролева нечестност ще се изчисти, знам)
Благодаря на Бог за моя трезв ден и за всички уроци и поуки, които ми даде в него. Благодаря, че ми подари възможността да ги прозра. И че ми помогна да имам своята мъничка победка, която да усили вярата ми, че това е само началото.
И на вас, мили мои, благодаря, задето този ден мина гладко и спокойно, а не както преди две години...
|
Малките победи [re: aлkaжa]
