December 5

AA Thought for the Day
Въпреки всичко, което научихме в АА, нашият стар начин на мислене се завръща при нас понякога с поразяваща сила и се случва да се подхлъзнем да пием. Ние забравяме или отказваме да повикаме на помощ Висшата Сила. Като че ли обмислено изтриваме от съзнанието си наученото в АА и пийваме първата чашка. И рано или късно се напиваме. За момент сме точно там, откъдето започнахме. Тези, които са се подхлъзвали единодушно заявяват, че това не е било забавно. Те казват, че след АА цялото удоволствие от пиенето вече го няма. Те са знаели, че пиейки са правили погрешна стъпка. Старият мисловен конфликт се завръщал с пълна сила. Те са се отвращавали от себе си. Убеден ли съм, че не мога никога вече да получа нещо хубаво от пиенето?

Meditation for the Day
Дай нещо на тези, които са в беда, на тези чиито мисли са объркани, нещо от твоята симпатия, твоите молитви и мисли, твоята любов и време, нещо от себе си. Тогава дай от своята увереност и вяра, както на теб ти се даде благодарение на Божията милост. Дай от теб и от любящото си съчувствие. Дай най-доброто от себе си на тези в нужда и на тези, които ще го приемат. Давай според нуждата, никога според заслугите. Помни,че даването по мнение никога не може да замести даването от себе си.

Prayer for the Day
Моля се така както получих, така да мога и да дам. Моля се да имам верният отговор за тези, които са объркани.


Дай на тези, които ще го приемат. Както един познат казваше – насила можеш да вземеш, но насила не може да дадеш. Пък такъв чешит-алкохолик като мене – не приема помощ. Защото и не искам. Аз сам. Аз знам. Каква ти тука Божия воля и как ще се унижавам.
То в самата ми основа на мисленето е заложено, че не мога да търся помощ. Аз не съм слабак. От малък съм учен да съм първи, да се боря, да се уча, да се надпреварвам. Това е в основата на моят мозък, моето съзнание, моето същество. И сега някой ще ми каже да взема да постъпвам обратно. То може да ми каже, но това никога няма да достигне до мен. Все едно да ми се говори на китайски или марсиански. Няма да видя смисъл в бръщолевенията. Просто защото съм се научил да чувам, разбирам и да мисля на българска реч. И когато съм научен да мисля, действам и говоря според речта на надпреварването и самооправянето – то няма как да потърся помощ. Защото това е унизително. И кой се унизява и кой е силният? Не е ли точно моята болест. Да погледнем резултатите. Защото ако сега мога да се погледна в огледалото, както се гледах преди две години и половина и да изпитам същото отвращение – веднага ще ми се изпари от главата идеята, че има някакво достойнство за пазене. И ще ми се изпари идеята, че мога сам. Но напоследък май често започнах да чувствам, че позабравям какво беше. И ако не бяха сбирките да ми го припомнят – сигурно щях да си помисля, че АА, сбирките и Програмата /за каквато и Програма да става въпрос в устата на различни хора/ са отминал етап за мене. Вече съм в друг етап на живота си. Мда.
„1 Стъпка

Признахме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем

Кой би признал, че е напълно победен? Практически никой, разбира се. Всеки естествен инстинкт се опълчва срещу мисълта за личната ни безпомощност. Действително ужасно е да признаем, че когато сме с чаша в ръка, съзнанието ни е до такава степен деформирано от пристрастието към разрушителното пиене, че само намесата на Провидението може да ни освободи от него.”1212, Първа стъпка

И какво би ме накарало да си призная и какво ще ми попречи да забравя? Защо да забравям, ако мога да се освободя и миналото да се превърне за мен в съкровище, опит, стимул, гориво?
„Защо толкова упорито твърдим, че всеки член на АА трябва първо да е достигнал дъното? Отговорът е, че много малко хора ще се опитат да практикуват програмата на АА, ако най-напред не са достигнали дъното. Защото практикуването на останалите единадесет Стъпки означава да се възприемат отношения и действия, които почти никой алкохолик, който все още продължава да пие, и на сън не може да предприеме.”1212, Първа стъпка

Защитата действа и насън. Затова и продължавам да действам и да действам. Няма друг начин за мен за измъкване.


Много често забравях съдържанието и смисъла на самата дейност по СЕБЕанализирането.

Продължихме да анализираме самите себе си.

Това е първата част от тази стъпка. Продължавам да правя анализ на себе си. Малко го бях обърнал на наблюдение на околната среда и колко вредна и несправедлива е тя към мене. Нищо не ми угаждаше в нито един момент. Просто нямаше такова място, човек или ситуация, което да съвпада с моите изисквания и сценарии. И вместо да се помоля и да приема истински и искрено нещата, които не мога да променя - аз продължавах да хабя сили и да се напъвам да променям. Макар и външно понякога да не ми избиваше, то вътрешно се съсипвах от увъртане и самотерор. Като нямаше кой да ухапя - било то защото никой не ми се връзваше, или вече никой не беше останал покрай мене, то почвах да хапя себе си и си мислех че имам оправдание - някой друг ми е виновен. Като пак забравях, че анализирам себе си. И логиката да анализирам себе си е в това, че уж приех - аз самият причиних всичките си беди, всичките несполуки на живота си. Недостатъците, които се крият в моята същност, бяха тези неща, които ме победиха. Не другите хора, които в деветдесет и девет процента от случаите, биха били длъжни да ми се извинят. И като резултат - блокирах. Какво като си намеря някой виновен, дори да речем, че преобърна Десета стъпка по следния начин - продължих да следя другите, да ги анализирам, да записвам техните грешки и да ги нападам. Никакъв келепир. Кой съм аз, че да съдя другите. Естествено, че е възможно по някой път, например на сбирка, да съм наранил някой. За това се извинявам. Обаче правилата са ясни и винаги съм готов да застана зад тях. Ако някой стои на сбирката и вдига шум, слуша радио или пише Война и мир, като това тракане не спира и не спира - а на сбирката има и хора, които са дошли именно за тази сбирка? Какво следва да се направи? С риск някой да се обиди - макар е не е мой проблем чуждата обида, нито е мой проблем, когато ставам удобно оправдание на някой да си удря главата в стената - казвам какво мисля. Не търся виновни, а единствено търся начин да се осигури комфорта на сбирката. Не мога да угаждам на всеки и да слушам кой от какво бил недоволен или да слушам детски плач и обиждане. Не ме касае просто. Добри уроци са за мен, но нищо повече. Понеже и аз съм се държал така и в много от житейските ситуации продължавам да проявявам тази незряла склонност. Алки веднъж ми бе казал - детинско, незряло поведение.

И втората част от Десетата стъпка - когато допускахме грешки, бързо си ги признавахме.

Не само да права анализ на себе си, но и целта на този анализ - да видя собствените си грешки и да ги призная. Като установя, че действам управляван от недостатъците си - да посоча тези недостатъци. И то не само ей така наизуст, защото така няма да съм показал никаква готовност Бог да ги острани. Откъде Бог ще намери място да дойде или защо да идва, след като нямам нужда от него. Имало е периоди, когато съм циклел в писане и съм се омотавал все повече и повече. Защото отново се осланях на себе си и премествах фокуса. Аз се оправям със собствени сили, други са виновни, признах си недостатъците и готово. Да, ама не виждах какво причинявам и си причинявам. Просто не го виждах, защото гледах другите. Признал съм си недостатъците, но това бе едно празно признаване. Никога не отивах нататък. Да проявя готовност - мъжко поведение, Бог да премахне тези недостатъци. И да проявя смирение - пак мъжко поведение, да помоля Бог да ги отстрани. Камо ли пък така да стигна дотам да поправям грешките си. Какви грешки да поправям, след като аз следя другите, чуждите грешки. И макар да замаскирам в този уж анализ, чрез фина манипулация - но не анализирах себе си. Под себе си - да търся проявите на егоизъм, страх, егоцентризъм.
Обаче никога нямаше да мога да се измъкна от този омагьосан кръг, ако продължавах да карам на моята. Именно готовността да кажа на черното бяло, дори да не ми се виждаше такова, ми даде нов поглед и възможност да махна тенджерата от главата си. Бях готов да направя всичко възможно. Това означаваше, че бях готов да отворя ушите си и да слушам, както слуша един умиращ. Нямах друг избор и това вече не бе игра. Не можех повече да наранявам хората, не можех повече да понасям тази ситуация на сляпо мятане и хапане. Отвратително. Затова си дадох шанса да постъпвам известно време различно от това, което ми сочи лудата глава. Просто си дадох шанс, като си позволих да се усъмня в нормалното си мислене. Което означава, че спрях да търся кусурите на хората, ами си отворих ушите, стегнах се и почнах да изпълнявам. И благодаря на Бог, че ми даде този разум в този момнет. Защото нищо и никой не би могъл да ми помогне, ако аз не бях искал тази помощ и не бях предприел дествия, срещу които се съпротивляваше мойта болна тиква.
Просто не става номера. То и затова волята и готовността може да се използват единствено ако бъдат насочени към синхронизирането с Божията воля. А това за мен означаваше да действам по Програмата, да си отворя ушите и да слушам спонсора си. Иначе не става номера. Просто не става по друг начин. Обаче ми стана ясно след две години и три месеца яка работа с други алкохолици, че аз не мога да принудя някой да прави нещо, нито това ми е работата. Много облекчаващо е за мен, защото не нося отговорност за други хора, няма нужда да се напъвам да давам акъли, които никой няма да слуша, няма нужда да нося целия свят на гърба си или дори един човек и да му стоя по цял ден на главата и да му набивам какво да прави. И слава Богу!!!

Всеки е свободен да прави каквото си иска. В това е чудесният закон на свободата, че всеки сам отговаря за това, което върши. Мога да върша каквото си искам, при положение, че съм готов да платя сметката - да понеса резултатите. Защото нищо на този свят не е случайно и определени действия, думи и дори и мисли - пораждат неизменен резултат. Просто няма мърдане. Това е като закона за земното притегляне.

Моля се за още 24 трезви часа за всички нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите