Явно не ми личи на 200 гр. Ами тогава значи чат-пат мога ди си пия контролирано? Нищо лошо не правя, нали?

На пръв поглед е удивително как човек, минал през твоите алкохолни страдания, може да разсъждава така.
Но всъщност няма нищо чудно, точно това е болестта. При нея интелигентността не върши кой знае каква работа, рационализирането води до самозаблуди.

Сто на сто сега не малко от нас сега ще си кажат. Ето го резултатът от отделянето от АА. Признавам, че снощи и на мен ми мина тази мисъл през главата.

Само че познавам доста хора, които получиха спасението си в АА, после се отделиха от него, но не се пробиват. Но те, макар и да не идват на сбирки, не забравят за алкохолизма си.
Струва ми се, че при теб проблемът е дошъл не толкова от откъсването ти от АА, колкото от твоята постановка "живея нов живот, забравям стария, не мисля за него, на мисля за алкохолизма си, скъсвам с миналото, аз съм нов човек".

Всъщност откъде е дошъл проблемът не е толкова важно.
Важно е от тук нататък какво правиш с идеята си, че
Явно не ми личи на 200 гр. Ами тогава значи чат-пат мога ди си пия контролирано? Нищо лошо не правя, нали?

Редактирано от nekoi на 30.11.08 14:34.