|
Обяснете ми моля,при това мое лично изживяване,съкровенно и безценно каква е ролята на натрапване на сбирките,откровенията,афиширане на Божията намеса,на водач във възпитанието ми. И защо правата и прилагането на Програмата да си остават запазена марка на АА.Да изпълняваш схеми и всяко свободно мнение да се гледа с нацупени физиономии и да предизвиква бурни негодувания.
Програмата е лично изживяване на всеки със или без АА. Това и е Великото!
Ще се опитам да нахвърлям няколко неща, както ги виждам и чувствам в момента.
1. Натрапванета на каквото и да било не само в АА, но и извън АА, е безполезно и дори вредно, защото се получава обратна реакция.
2. На мен програмата ми даде мироглед. Преди нея не знаех защо съм роден на този свят. Преди това имах някаква откъслечна и смътна вяра в Бог, но тя не ми помагаше.
3. Програмата безспорно е лично изживяване, но някои стъпки от нея (Пета, Девета, Дванадесета) се извършват директно със и сред хора. Което не отнема личния характер на изживяването.
4. Ходенето на сбирки е важно за мен по няколко причини. В първите месеци след като спрях да пия и се хванах с програмата, се бях откъснал от хората (бях се десоциализирал, ама че дума ). На сбирките постепенно започнах да се уча отново да общувам с хората и то по нов начин, който включваше възпитание на духа,чувствата ,реакциите не на сляпо в трудностите на живота .
На сбирките, сред алкохолици като мен, ми беше по-лесно и там постепенно се подготвях да навляза пълноценно и в "света навън", сред неалкохолиците в реалния живот, с чийто несгоди трябваше вече да се справям без упойката на алкохола.
5. Макар и българското АА да не е "масово" в тези години на сбирките се срещнах с над 300 алкохолика - някои само мярнали се и изчезнали, други идващи инцидентно и рядко, и трети - останали трайно в АА. Старая се да имам очи и уши за всеки от тях, да слушам какво говорят, да ги гледам какво правят - и така си сверявам часовника за себе си.
Защото наистина зад програмата стои огромен житейски опит с грешки,трагедии и радост , но когато виждам грешките, трагедиите и радостите на моите приятели в българското АА, те са ми стократно по-полезни, отколкото когато чета историите на чужди и далечни за мен хора (макар и алкохолици).
6. С ходенето на сбирки имам чувството, че върша нещо смислено и полезно за другите и понякога виждам реалните резултати от това.
След като се стабилизира с помощта на АА един приятел спря да идва на сбирки. Сега той е ловец, има хубаво куче, на което отделя много време и грижи. Не го коря, радвам се за него, защото това е неговият начин да се чувства добре. Което е най-важното в крайна сметка. Аз се чувствам добре като продължавам да ходя на сбирки.
Мога да продължа и още, но засега стига, защото освен да участвам в кръжока за дискусии, днес имам да свърша и други богоугодни, угодни за семейството ми и за мен нещица
|
Re: 28 ноември [re: strato]
