Един приятел, на който съм му изключително благодарен, продължава да си играе да превежда статии от Грейпвайн.


Alone in Thailand
November 27, 2008 Story of the Day
January 1997
Vol. 53 No. 8

Сам в Тайланд
Неотдавна се върнах от 18 месечен престой в Азия, където работех като доброволец, много далеч от мойта АА група у дома. Голямата Книга и местните срещи един път седмично (когато успявах да ги посетя) ме поддържаха.
Аз съм агностик; нямам понятие за благосклонна, разумна Висша Сила, но дойдох до убеждението, че когато работя по Стъпките, ще остана трезвен. Вярвам в процеса. По този начин правилното действие стана моята Висша сила. В началните години на моята трезвеност, ходих на същите срещи всяка седмица, опознавах хората в тези стаи и поддържах ежедневен контакт с тях по телефона. Но пътувайки през Шри Ланка, Индия и Тайланд, нито едно от тези неща не ми бе възможно. Много места, където ходех дори нямаха телефон. Редовни писма до моя спонсор в Лос Анжелис помагаха, но аз не бях дори приблизително толкова обоснован в програмата, колкото по-рано.
При пристигането си в Чианг Мей, Тайланд, се свързах с местната АА група. След като бях на път две седмици, бях благодарен да намеря сбирка онази нощ, на която освен това имаше доста емигранти от мойта собствена страна. Беше три седмици преди десетия ми рожден ден в АА и в главата ми вече се съставяше следната равносметка: нямам къща, нямам заплата, нямам жена нито приятелка. Спонсора ми наричаше това „ Рожден Ден кризи”. Да бъда сам на път не беше за мен.
Един ден след моето пристигане направих кратка обиколка до едно отдалечено село, където никой не говореше английски. Имах за цел да видя местните провинциални проекти за развитие, но жителите още празнуваха Будиската Нова Година много след официалния и край. Вместо да видя разработки аз попаднах сред група от Тай мъже, пиещи контрабандно уиски в малки чашки, които пълнеха от 20 литрова стомна. Аз пих вода.
Уискито е неразделна част от социализацията в Тайланд. Със своята гостоприемност жителите ми предложиха уиски, пиле, цигари. Очевидно аз не пия и като нямах друг избор спрях да пуша и да ям месо. Но по липса на разбираем език, нямах начин да обясня защо не можех да приема. Бях объркан и смутен. Чувствах се изолиран от тях. Часовете минаваха и аз се чувствах все повече и повече като външен човек.
Исках да си тръгна но нямаше транспорт преди следващия ден. Слънцето зелезе; нямаше електричество. Осмина от нас седяхме в кръг около блещукащи свещи. Жителите бяха в чудесно настроение, разказваха истории и се смееха. Беше една много интимна обстановка и аз бях единственния външен човек. Почувствах го остро: нямаше светлина, не разбирах езика, дори не можех да се присъединя към пиещите. Почувствах се напълно сам. Някой ми предложи цигара и аз почти приех, просто за да направя връзка с него. Междувременно малките чашки с уиски се предаваха от ръка на ръка и всеки от мъжете ми предлагаше да пия. Искаше ми се да приема, въпреки че знаех – това навярно щеше да ме убие.
Мозъка прави странни неща в уединение. Равносметката се появи отново: какво имах да губя? Нямах имущество, нито отговорности. Следях какво става в главата ми и започнах да се плаша. Уплаших се някой да не сипе уиски в чашата ми, докато не гледам и започнах да я помирисвам всеки път преди да отпия. Но мириса на алкохол беше изпълнил стаята. Какво ако имаше уиски в чашата ми и аз не можех да го усетя? Какво, ако вече бях пил уиски без да зная? Беше ли лошо това? Внезапно не можех да разбера в действителност защо не пиех. Разбрах, че съм в беда. Нямаше телефон и не можех да поискам да бъда прибран у дома.
Тогава цитат от Голямата Книга се появи в съзнанието ми: „ И така, в даден момент алкохолика не притежава ефективна умствена защита срещу първата чашка ...... защитата му трябва да дойде от някаква Висша сила.” Не знаех какво друго да правя започнах да се моля. Не разбирам Бог и не знаех какво да кажа. Молих се за помощ в момент на слабост, просто да ми помогне да не пия тази нощ.
И не пих.
Винаги ми и казвано,че Бог действа чрез хората. Мойта помощ се появи от една Тай жена, която дойде да пие с мъжете. Когато разбра че не пия, тя попречи на мъжете да ми предлагат уиски. Тя ме дари с приятелска, насърчителна усмивка и въпреки че не знаех езика им, чувството ми на изолираност се прекрати. За няколко минути вече знаех , че имах приятел. Когато събирането свърши, ние си тръгнахме на различни страни. Нямах възможност да и благодаря за помоща, но винаги ще и бъда благодарен.
В Азия моето разписание за сбирки беше прекъсващо се. На един излет не отидох на сбирка за цял месец. Можех по всяко време да се намеря сам сред група от пиещи, но не го направих. Аз бях на АА сбирка нощта преди да отида до това Тай село, но какво ли щеше да стане ако не бях?
За щастие нямам отговор на този въпрос. Нито съжалявам затова, дали Бог така го планира. Не зная дали Бог се намеси, за да ме възпре от пиене или молитвата бе достатъчна сама по себе си. Зная само, че направих каквото бях научен да правя и не пих.
Проблемът ми е доста простичък. Аз ходя на сбирки. Работя по Стъпките според силите си. Оставам трезвен. И животът ми никога не е бил по- хубав. За мен, за сега е достатъчно да „подам отставка от кръжока за дискусии.”


D. J.
California