а дали не подценяваш лекинко човешките сили? Щото е много лесно (или много удобно - за по-мързеливите особено) да кажат: "Ми, тоооо, такованка, аз съм безсилен и пред алкохола, и пред разни други работи, има си Бог (и аз вярвам с всичка сила в НЕГО вече!!!), той да ми бере гайлето! От днеска нататък ще го чакам да ме направлява и нищо няма да правя без знак от него. Обаче обещавам да слушам много усилено!" Дали силите на човека като такъв не заслужават някакво уважение все пак? Особено след като е проявявал години наред волята да пие и за това е употребявал какви ли не изобретателности и най-вече - волята да го прави? И точно когато е решил да ги употреби за спиране на пиенето - да му кажем, че ги няма тези сили и тази воля?

А пък за нормалното работене на мозъка - хайде, недейте да плашите всички новочетящи, че са ненормални и едва ли не изроди; че е непоправимо и са увредени. Пък и всичките тези приказки за тая предопределеност и неотменимост на алкохолизма са... си ала-бала!

Ако ти харесва да се чувстваш "ненормален", чувствай се - но, моля те, не се опитвай да втълпяваш на други усещане за ненормалност заради зависимостта им от алкохола, може ли? Това е лична молба.