|
Седми ноември
Мисъл за деня
Аз загубих голяма част от моята обида и негодувание. Открих, че да си го връщам на хората не ми помага. Когато се опитваме да си отмъстим, вместо да се почувстваме по-добре, това ни оставя объркани и излъгани. Вместо да накажем нашите врагове ние само нараняваме собсвеното си душевно спокойствие. Не си струва да храним злоба, това наранява нас повече от всеки друг. Омразата причинява объркване, вътрешен конфликт и нервност. Ако разпространяваме омраза, ще станем омразни. Ако ние обиждаме, ще бъдем обидени. Ако не харесваме хората, не ще бъдем харесвани от тях. Отмъстителноста е мощна отрова в нашия организъм. Дали загубих моята обида и негодувание?
Медитация за деня
Не толкова ти, колкото Божията милост в теб, е което помага на хората около теб. Ако помагаш дори на тези които не харесваш, ще видиш че няма нищо в теб което да те спре, което да попречи на Божията милост да действа чрез теб. Твоята собствена гордост и егоизъм са най-големите пречки. Дръж ги настрана и Божията милост ще протече през теб към живота на другите хора. Тогава на всички, които влязат във връзка с теб ще може да им се помогне по някакъв начин. Запази канала отпушен, свободен от тези неща, които правят живота ти безмислен и безефектен.
Молитва за деня
Моля се всички, които влязат във връзка с мен да се почувстват по-добре от това. Моля се да съм внимателен да не тая в сърцето си тези неща, които възпират хората.
За днеска нещата ги преведе един приятел, за което му благодаря. Преводът му е по-поетичен. Така го усещам.
Снощи се прибирам по някое време и си пускам компа. Няма нет. А сега. Спомних си преди две години, когато си прекарах нета, какви проблеми имах с доставчика. Сменяха си тогава мрежата и един ден имах нет, три дни нямах. Обаждания. Постоянно висях в офиса им и се молих преди това. Да не се развикам нещо. Взимах си кафе на една баничарница, докато ги чаках да дойдат на работа. Те идваха след мене. На баничарницата една една жена ме пререди и за първи път в живота си не вдигнах мощен скандал с обидни епитети. Откъде тръгнах. Гледам сега преди една година как съм подскочил на нула нула седем. Къде си бе нула нула седем? Къде си брате? Моля се при теб всичко да е наред.
Сравнявам как ден след ден драпах по Програмата с вяра и надежда за промяна. Трудно беше. Програмата е проста, но не е лесна. И сега като гледам от какво състояние на тялото, ума и душата се измъкнах и продължавам измъкването. Защото Програмата е път към израстването. Не можехме да контролираме емоционалната си природа, не можехме да осигурим съществуването си. Бяхме жертва на отчаянието и депресията. Нима нещо по-важно има от измъкването от Царството, което се охранява от Четирите конника – ужас, объркване, безизходица и страх. Жертва.
За интернета. Гледам промяната днеска. Викам – ще им се обаждам да ги питам какво става, че има повреда. Преди нямаше да спя цяла вечер от напрежение, негодувание, неприемане. Пак ли на мене!? Елементарни неща ме вадеха от равновесие.
Снощи си викам – идеално, няма нет. Я да погледам нещо, което съм изтеглил. Не можах да погледам дълго, по някое време се събудих леко одървен на дивана. Сутринта си прочетох размисъла и помислих малко в тишина. Тогава ми светна, че не съм си платил интернета!!!! Ха сега не идва ли здравия разум по някой път и то точно в сутрешното отпускане. Можех да им спретна едно тънко скандалче. Защото вече не викам така откровено. Рафинирал съм се и не оставям доказателства, когато искам да ядосам, изнервя, нараня някой.
Преди би ме хванало срам и щях да се объркам, да се обвинявам. Нали не мога да допусна грешка. И ще ме подгони страх какво ще си помислят за мене. Така действах в объркване. Този път спокойно си изчаках. Обадих се по телефона и помолих да проверят дали съм си платил интернета. Не бях го платил. Попитах кога ще ми го пуснат ако го платя след малко. Защото това е нещото, което ме интересува – да имам нет. Кофти е през уикенда без нет. И стана работата. Платих си го, поздравих се с хората, с управителя, на когото преди две години му бях надул главата от мрънкане. Нали седмици наред бях първия пред офиса им сутрин. Така е. Ден по ден става промяната, незабележимо, но става.
Трезвени навици. Навиците създават характера, а оттам се оформя и съдбата. В началото стоят мисли, след тях постъпки, после са навиците. Ако не беше Програмата, която да позволи на Бог да променя моите мисли – докога щях да съм далеч от алкохола?
Моля се за още двадесет и четири трезви часа за всички нас
|
7 [re: aлkaжa]
