6 ноември
Мисъл за деня
Страх и тревога ме затискаха. Пиенето ми ги засилваше. Тревожех се какво съм вършил, когато бях пиян. Боях се какви последствия може да има. Страхувах се да гледам хората в очите. Страхът ме държеше във вряла вода през цялото време. Бях изнервена развалина от страхове и тревоги. Бях стегнат възел от нерви. Страхувах се от провал, от бъдещето, от старостта, от болести, от махмурлуци, от самоубийство. Всички мои идеи и отношения бяха погрешни. АА ми каза да предам тези страхове и тревоги на Висша сила и аз го направих. Сега се опитвам да мисля с вяра вместо със страх.
Поставих ли вяра на мястото на страха?

Медитация за деня
Духовната мощ е Бог в действие. Бог може да действа само чрез човешките същества. Когато ти, независимо колко слаб може да си, позволиш на Бог да работи чрез теп, тогава твоите мисли, говор и действия са изпълнени с духовна мощ. Не си ти този, който предизвиква промяната в живота на другите! Това е Божественият Дух в теб и който работи чрез теб. Силата е Бог в действие. Бог може да те използва като инструмент, за да извърши чудото в човешкият живот.

Молитва за деня
Моля се да мога да опитам да оставя на Божията сила да действа чрез мен днес. Моля се да мога да се освободя от тези прегради, които изолират Неговата сила от мен.

Когато чуя мой събрат, за ентипът набутан в предумиращо състояние, да говори, че много лесно можел да се откаже от пиенето чрез воля....Почва да ми се бърка словореда от горчивина. Горчиво! Има повод. Защо се вгорчавам? Неприемане. Не приемам собственото си безсилие. Същият съм като него. Той не приема, че е безсилен против алкохола. Че ще пие, независимо дали иска или не иска и независимо от това, че е титан на волята. Въпреки, че последното е съмнително, след почти осакатеното му тяло и мозък. Да виждаш човек как пред тебе сяда отново и отново на червения котлон и през парата на съскащите меса да говори небивалици – безценно. Както се казваше в една реклама. Говоря за себе си в момента. Опитвам се да видя и моето съвпадение в случая. Към момента. По същия начин не мога да приема, че съм безсилен. Безсилен съм срещу своята болест, безсилен съм срещу болестта на друг. Не съм аз този, който може да лекува, да дава разум, да прояснява, да разкрива. Не става номера. Спомних си как преди две години, когато бях опиянен в еуфорията на новопридобитата вяра и изход, мислех че всеки един алкохолик с радост ще прегърне този Път. То е очевидно – милиони безнадеждни алкохолици намират свобода от алкохола и нов начин на живот. Излизат от лудниците и от собствените си затвори. Захвърлят страховете и поемат достоен път. И това ако не е чудо? А то какво – каква Програма? Сещам се кръглите очи на една сестра, която впоследствие се загуби някъде из психиатриите. Моля ти се Господи, дай на това момиче всичко каквото искам за себе си – трезвост, здраве, живот, щастие, мир, любов, покой на съзнанието. Не можеше да разбере какво й споделям за Програмата и болестта. Аз не можех да разбера какво толкова има да се разбира. Има изход. Най-накрая има изход. Хващам се с две ръце и съм готов да направя всичко. Какво да го мисля, какво да му се чудя. Молитвите ми са чути. Но, не мога да направя нищо друго освен да изслушам, да споделя и да се помоля. Да се помоля Бог да действа чрез мен, защото това ще ме спаси от оковите на моята болест. От страха. Какво не бих дал да се освободя от страховете си. Какви ли не луди експерименти, постоянно наливане и нови комбинации. Страхът се връщаше по-силен и по-силен. Като плъховете на село, които баща ми храни с отрова. Угояват се и стават едни лъскави и мазни. Първоначално умират няколко екземпляра, но доста бързо популацията си изработва защита и става много по-силна. Като главите на ламята. Сечеш, сечеш, а те се утрояват в прогресия. Не става номера. Колкото повече се бориш с едно нещо, толкова по-силно става. Тактиката на успеха – предаване. Беззащитността е най-добрата защита. Що да не се пробва. Ама, за да се пробвя, трябва да се изпита, признае и приеме пълното поражение. То е обективен факт. Във всяка една сфера от живота си се провалих. Това беше очевидно. Но нали така бях възпитан и това виждах – да не се предавам, да отстоявам, да се напъвам, да побеждавам. Как да призная, че съм слаб, че срещу това не мога. Нямам сили. Факт. Огромни и непоклатими факти. Това не са книги, това не са думи и статистики. Моят живот. С живата болка, страх, тревога, ужас, паника. Угризенията забиват зъби и нокти дълбоко в мозъка. Не мога да си поема дъх. Крещя при всяко мярване на унизителния откъслечен спомен. Не мога да си позволя дори да мисля. Не искам да мисля. Не искам да видя. Искам да я няма болката, да ме няма мене. Само веднъж да мине и това. Не мога повече.
Малко си поприпомних. Съвсем малко. Да видя сега какво има на кантара. Трезвен съм. Две години, два месеца и осем дни без алкохол, без вещества променящи съзнанието. И това време работа по Програмата на АА – духовната Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. Трезва сутрин. Моето легло. Сухо легло. Няма зор, няма желание да скоча от терасата, още при пробуждането. Няма я съсипващата тревога, която се прелива в ужас и паника. Без източник и явна причина. Няма вина. Няма угризения, треперене, болка. Няма приплакване – защооооо. Няма паника какво направих, какво ли съм направил. Пак ли?
Мога да отида до банята и да си измия най-спокойно очите. И зъбите. Правя си кафе. Накисвам мюсли. Отварям си книжката с размислите. Медитирам и се моля. После преглеждам пощата. Правя дребни планове. Поне един човек днес разчита на мен. Благодаря ти Господи!
Мисля си каква борба е през дадена държава да минава газопровод. А когато ни се дава възможност през нас да минава неограничена мощ – нееееееее. Това не мога да направя, това не е истина, воля трябва, не ми харесва идеята за Бог, аз не вярвам, какво е това оставяне на волята и живота, какъв писмен претърсващ анализ да си правя – всяка сутрин си правя умствен такъв, как така ще си споделям грешките с друг човек, това е немислимо, как така ще прощавам, това не мога да го простя, какво означава, че се моля и прощавам на друг не заради самия него, а заради себе си, нещо не разбирам, какви са тези глупости за Бог, какви са тези молитви, мантри, тантри, аз съм чел много книги, будизъм, индуизъм, шаманизъм, сталинизъм, активизъм, имам научни степени, имам купени три апартамента, как така ще съм безсилен, аз мога да спра, с тези две ръце какво съм постигнал ако знаеш, тя жената е виновна и моите родители, тука съм дошъл да си почина, малко ще се поизчистя, познавам един бай Иван, който беше алкохолик и спря отведнъж, занимава се с пчеларство, познавам един наркоман, който стана каратист, трябва да съм зает, от сутринта, за да не мисля за глупости, стига ми припомня, не искам да ми се говори за алкохол, това е неправилно, аз знам, знам, мога, мога, това съм го чел, намери си приятелка, смени работата, отиди в чужбина, пусни си кабелна, не се ядосвай, има ли хапче, отиди в планината да сечеш дърва и да береш гъби, ще ти обясня как се остава трезвен, пий по малко, никога на гладно, бирата преди ракията, само при повод, мога да спра веднага, ама защо да спирам, на мене алкохола не ми пречи, само цигарите да мога да спра, почвам да тренирам и от утре съм нов човек.
И къде във всичкото това може да се промъкне Божията воля?
Моля се днес да се сещам малко по-често да се питам каква точно е Божията воля. И се моля за още двадесет и четири трезви часа за всички нас

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите