|
|
| Тема |
 Re: Нетикетът като дразнител [re: koceto22] |
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
|
| Публикувано | 04.11.08 07:42 |
|
|
|
Бонжур, Коци
Денся на едно ретро парче: "Какво е любовта? Бейби донт хърт ми, донт хърт ми, но моооооооор."
И си мисля за ефекта на раздразване, за който споменаваш. Също го изпитвам често. Понякога не мога да си обясня откъде идва.
Лично аз имам таланта да бъда мил, внимателен, щедър, любвеобвилен, сладък, невине и дори самопожертвователен. И въпреки това съвсем тънко да успявам да изнервя ситуацията и да се изнижа по терлици после. Ни лук ял, ни лук мирисал
И в най-добрите си мигове - смут и хармония. Раздразнение, тревога, нервност, чувство за вина. Подкожно Мога да предизвикам раздразване и с нежен шепот.
Абе отговор, който ме замрази като го чух, намерих тук за себе си:
"Решава да се старае повече. При следващия случаи той става още по-взискателен или по-снизходителен, в зависимост от ситуацията. И все пак пиесата не му подхожда. Признавайки, че може би до известна степен греши, същевременно той е сигурен, че по-виновни са другите. Той се ядосва, възмущава, самосъжалява. В какво се състои главният му проблем? Той не е ли всъщност користен, дори когато се опитва да бъде мил? Не е ли жертва на заблудата, че може да бъде доволен и щастлив на този свят, само ако преуспее в живота? Нима не е очивидно за всички останали актьори, че това са нещата, които той желае? Нима неговите постъпки не подтикват всеки от тях да си отмъщава и да заграби от представлението всичко, което му се удаде? Дори в най-добрите си мигове не е ли той човек, който всява по-скоро смут, отколкото хармония?"
| |
| |
| 
|
|
