|
Да, шахът.. И аз от години не бях играла на шах. То няма как, братле, ти да кажеш нещо и аз да не допълня "и аз, и аз". Та, шахът. Мен, ако ме питаш, не съм добра. Само съм се нау4ила на правилата за местене, а и рокада, никакви специални ходове или зау4ени тактики. Да, ама другите ме мислят за добра, не можело да не съм добра, с моята страхотна памет, бързо мислене и интелигентност (другите казват, не аз!). Няма как да не си добра, викат, давай, давай да играем една партия.... Упорстват, аз отстъпвам и...блокирвам.. Та как няма да блокирам?? Има ли по голям блокатор от СТРАХЪТ?? Не отговарям на о4акванията, ще раберат, 4е са се излъгали в мен, ще ме отхвърлят, ще ми обърнат гръб, ще се разо4ароват от мен... И после?
Кога играх за последно шах??? Победих И..после???
Преди две години и нещо, там където бях затворена за 5 месеца, за да се нау4а да живея.. Там имаше и още е там един страхотен шахматист, болестта на зависимостта е довела до трайно уврезхдане на психи4ното здраве, но не отнела умствените способности Да, трябва да сме благодарни тези, на които ни се се разминали тези последствия.. По4ти невъзможно беше някой да го бие на шах. Играхме два пъти, първия път паднах, втория??? Ами не знайно как спе4елих партията.. Слу4айно, разсея се. И.. никога пове4е не играхме. За да не загубя, за да не разваля впе4атлението, което съм направила, за да се правя на това, което не съм Страх..
Страх да играя, страх да не загубя, страх да не бъда победен. Победа и загуба. Ами не е ли най-голямата загуба, да загубя времето си за живот. Защото този страх ме кара да се набутам в килера на тъмно. Дори да не смея да се покажа навънка. Да не би да се проваля, да загубя.
Болест, която ме е засегнала във вси4ки сфери на живота.. Разказвам за шаха, но така е във вси4ко. Гонена от стотици форми на страхове, самозаблуди и самосъжаления. Направя нещо както трябва и..изтръпвам, следващия път, следващия път..ще се проваля, няма да успея, ще разо4аровам.. Отхвърляне, от кого?? Та аз сама се отхвърлям, сама се отказвам, сама си давам 4ервен картон, сама обръщам гръб, сама се прецаквам, сама се заклю4вам в килера, сама се наказвам. Така играя на сигурно, никой, ама никой не може да ме отхвърли, защото аз съм се самоизклю4ила, самоседнала съм на резервната скамейка, самопоставила съм се вън от играта наре4ена живот. Само така се 4увствам сигурна. Никой не заплашва моето аз, няма и смисъл.. Аз, аз съм си най големият враг.. И няма, няма 4овешка сила, няма 4овешко същество, което може да ме убеди или помогне да се върна в играта. Нали трябва да ми обещае сигурност, 4е няма да се проваля...4е няма да загубя... Кой може да ми го обещае??
Сега се у4а, 4е важно е да у4аствам по най добрия на4ин, на който съм способна, просто да у4аствам, да дам това, което мога, да не се вкоп4вам в резултатите.. Тя, Силата има грижа за тях Дори и да загубя, няма да е служебно.
И нека Силата да е с теб!
|
Re: Шахът е "моето" аз;) [re: aлkaжa]
