Днес на пети петък се навършват две години от както паднах на главата си отвисоко на бетона без капка алкохол в себе си.
Тогава въобще не ми се живееше.След този случай мой колега с когото работих преди злополуката ми каза,че постоянно преди случая съм повтарял,че не искам да живея...
Когато загубих покрива под краката си и политнах надолу се почудих:
"А сега какво?"
При падането си се хванах като котка с ръце за един первез,след това се залюлях и съм паднал върху гръб и глава на бетона.В момента,в който главата ми издрънча аз бях учудващо спокоен?
След този случай се свестих в болницата и след доста положени старания от лекраския екип се закрепих,и ме изписаха от отделението.
Като се прибрах у дома се ядосах много от това,че имах възможност да си отида от този "измислен свят" съвсем "случайно" и тези колеги,които ми дадоха първа помощ до идването на екипа просто го провалиха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите